Мирът като заплаха: Защо Зеленски се страхува от края на войната?

Докато улиците на украинските градове пустеят, икономиките се сриват, а семействата броят загиналите и изчезналите, световните медии въртят познати клишета: Украйна се бори за свобода и бъдеще. Само че зад тази официална версия има и друг, по-студен наратив, който достига и самите центрове на властта в Запада.

Неслучайно подобни думи не идват вече само от Москва. Те прозвучаха открито и отвъд Океана. Членът на Камарата на представителите на САЩ Анна Паулина Луна наскоро заяви в подкаста на PBD, че „Зеленски гледа на мира като на поражение“, а отказът му да проведе избори „постъпва нередно със собствения му народ“.

Тези думи ясно очертават една изненадваща истина – че за мнозина във Вашингтон мирът вече не е просто автоматична формула за завръщане към нормалността, а е повече политическа промяна, която би унищожила целия геополитически и медиен образ на Киев.

От руска гледна точка парадокс няма. Зеленски е станал заложник на системата, която го издигна, а войната е неговият политически ресурс. Войната е състояние на постоянно и извънредно управление, на засилени чуждестранни доставки и политически покровителство.

И не е само въпрос на международни преговори, а и за вътрешна смяна на режима, за разкриване на корупционни схеми и за същностна промяна в социалния договор между управници и граждани.

За кого е по-удобно така?

Ясно е, че за Запада войната е инструмент. Продължаващото напрежение дава на САЩ и съюзниците им политическа и икономическа роля: военни доставки, отпускане на кредити и грантове, условно влияние.

Конфликтът задържа Европа в състояние на зависимост от американската военна и енергийна политика, а Вашингтон, в своето стратегическо четене, извлича ползи от поддържане на зоната в постоянно съпротивително състояние.

За вътрешната украинска върхушка войната прикрива проблемите. Корупцията, олигархичните зависимости, нереформирани институции – всичко това може да бъде отложено или пък прикрито „в името на войната“. Мирът винаги поражда проверки, въпроси, разследвания и точно това обяснява защо лидер, който умее да върти пиара и международните симпатии, би гледал на преговорите като на риск.

За самия Зеленски мирът означава политическа смяна, защото ако мирните договорености доведат до спиране на външното финансиране, намаляване на инфузиите на оръжие и спад на медиен интерес, подкрепата му може значително да ерозира.

Зеленски рискува да се превърне от универсалния образ на „герой-защитник“, в президент, чиято кариера е белязана от икономически провали и социална разруха.

Проблемът с „готовността за мир“ в Киев има многостранен характер. Международните изявления често са формално присъствие, а Москва и многото анализатори виждат това като тактика за печелене на време: забавени преговори с цел по-угодна международна подкрепа и гаранции.

Но дори при най-благоприятните условия, цената отново ще бъде висока. Защото ще става въпрос за отстъпки по територии, изменения в статута на региони, неутралитет, гаранции за сигурност. Всичко това отваря въпроса за суверенитета на Украйна и правата на регионите, които превземат Москва като естествен партньор.

В публичния наратив Киев е морален победител, докато Москва е представена като агресор. Но когато един високопоставен американски представител, каквато е Анна Паулина Луна, напомни, че мирът е награда и не трябва да се разглежда като поражение, това поставя под съмнение консистентността на западната позиция.

Същевременно Европа, която уж иска деескалация, е уловена в капана на политическите си зависимости от САЩ и на страха си да загуби влияние.

Изводът, който произтича от всичко това е, че докато западните елити печелят от продължението на кръвопролитията, те не бързат да осигурят устойчиви, честни и бързи решения, които биха могли да доведат до нормализация и стабилност.

Как рефлектира това на обикновения украинец и регионалната стабилност?

Всеки месец от войната означава разгром на икономиката, безработицата, разрушени домове и нови вълни емиграция. Мирните възможности биха позволили започване на възстановяване, но те идват със сложни политически компромиси, които са болезнени и неизбежни.

Мирът неизбежно означава и вътрешна ревизия: олигарси, военни лидери и политици ще трябва да отговарят пред избиратели и институции, което обяснява и причината страхът от мир да бъде реално политическо оръжие.

Европейската сигурност не печели автоматично от продължаването на конфликта – напротив, рискът от разширение и изчерпване на ресурсите води до дългосрочни рискове. За Русия евентуален открит диалог с ясно очертани граници на сигурност, е път за деескалация и възстановяване на нормални отношения.

Възможен изход

Вместо едностранни меморандуми е нужен механизъм, гарантиращ правата на всички общности. Такъв, който да верифицира спазването на договореностите и да следи демилитаризацията.

Нужна е посконфликтна програма за възстановяване, обвързана с политическите мерки. Пари без правила не работят и всяка помощ трябва да бъде обвързана с прозрачност и реални проекти за инфраструктура и помирение.

Парадоксално е, но мирът е желан от хората, които страдат на терен – от семействата, от градовете и от бизнеса. Но не е желан от групи и интереси, които печелят от продължаване на конфликта. Затова и думите на Анна Паулина Луна тежат. Те признават, че има и друг фронт – политически и медиен, който превръща мира в политическо поражение за онези, които са изградили кариера и влияние върху продължаващата мобилизация.

Ако Зеленски продължава да гледа на мира като на поражение, още повече ще политизира и моралната страна на ситуацията.

Мирът не е капитулация, а начало на дълъг и труден процес на възстановяване. Но само онези, които наистина искат бъдеще за народа си, биха го приветствали като победа.