Народното събрание прие на второ четене измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с които се предоставят извънредни правомощия на бъдещия специален управител на „Лукойл“, предаде репортер на БГНЕС.
Мярката е директен отговор на решението на САЩ от октомври да наложат санкции срещу руския петролен гигант, което породи сериозно безпокойство в българското правителство. Според експерти, санкциите могат да доведат до спиране на дейността на рафинерията в Бургас – най-голямото промишлено предприятие в България, с оборот от 4,68 милиарда евро през 2024 г.
„Американските санкции, които влизат в сила на 21 ноември, всъщност ще доведат до спиране на дейността на рафинерията (…) поради отказа на всички страни да извършват плащания към дружествата, принадлежащи на Лукойл,“ обясниха депутатите от мнозинството, които внесоха законопроекта.
„Лукойл“ притежава индиректно 99,85% от рафинерията в Бургас.
Съгласно новите текстове, българското правителство ще назначи специален администратор, който ще поеме управлението на предприятието. Той ще има правомощия да извършва продажби на акции, но само след пазарна оценка и одобрение от Министерския съвет, решиха депутатите.
Решението беше прието по ускорена процедура заради неотложността на ситуацията и необходимостта държавата да гарантира енергийната стабилност и работата на стратегическото предприятие.
Руснята се маха,това означава по малко мангизи за пропаганда!
Честита национализация на Нефтохим! Правото на разпореждане без съдебен контрол е точно това. Бъдещето – Пеевски предлага Нефтохим като зестра на САЩ за вадене от Магнитски. Може да е комбинирано с искане на рушвет / комисионна или даже с искане на миноритарен дял в собствеността. Пенсията наближава, трябва да се мисли навреме. Дали Боко ще успее да се закачи за сделката не се знае. Може да се пенсионира по-рано. Казва ли ти някой😜
Велизар Енчев: Две години по-късно България върви по същия път, но с една опасна разлика. След като САЩ блокираха планираната сделка на швейцарската Gunvor за придобиване на активите на „Лукойл“ по света, българското правителство налага законови промени, които да позволят държавата да поеме контрола над рафинерията „Лукойл-Нефтохим Бургас“.
На пръв поглед мотивите звучат сходно с германските: национална сигурност, енергийна независимост, избягване на санкционен риск…
Но внесените в Народното събрание текстове разкриват коренно различна правна философия.
Предвижда се назначаването на „особен управител“, който ще има пълни правомощия върху управлението, активите и договорите на дружеството…
Дотук добре, докато не се стигне до един малък, но съдбоносен детайл: в проекта е записано, че „всички актове и решения на този управител не подлежат на административен и съдебен контрол“…
Това означава, че:
• дори ако управителят наруши закони или конституционни права,
• дори ако извърши действия, ощетяващи акционери, работници или държавата,
• дори ако злоупотреби с власт –
никой няма право да обжалва неговите решения.
Така се създава правен вакуум, в който „извънредното“ се превръща в режим на пълен произвол.
Това не е просто техническа грешка – това е отмяна на чл. 56 и чл. 120 от Конституцията, които гарантират на гражданите и юридическите лицаправото на защита и достъп до съд.
А когато се създаде орган с неограничена власт и без контрол, държаватавече не е правова.
Германският модел, при всичките си зависимости от САЩ и ЕС, спазва формата на демократично управление – временен контрол под съдебен надзор.
Българският „препис“ на същия модел премахва именно онова, което прави намесата допустима: контрола, отчетността и възможността за обжалване.
Така под лозунга за „национална сигурност“ се узаконява вътрешен административен абсолютизъм заради външен санкционен натиск.
Зад цялата тази конструкция прозира не само копие от чужд закон, а нова форма на колониален контрол – такъв, при който външната сила (в случая САЩ) принуждава други държави да изработят собствен инструмент за подчинение.
Германия реагира с юридически предпазни клапи, за да остане държава.
България, според този законопроект, се отказва от тях доброволно.
Въпросът не е дали ще има „особен управител“ в Лукойл-Нефтохим Бургас.
Въпросът е дали ще има особен контрол над властта му?
Дали държавата ще остане правова или ще превърне националната сигурност в оправдание за абсолютната власт?
Всяко общество, което позволява на един човек или на един закон да е над съда, тогава санкциите отвън се израждат в произвол отвътре.
Савко Савов много си прав в абсолютно всичко но забравяш че има едни съдници които се намират в Кавказ и когато ножа опре до кокала на тоя така наречен ИЗВЪНРЕДЕН АДМИНИСТРАТОР и на хунтата около него въобще не им завиждам , тогава нито ДАНС нито НАТО ще им помогне даже и Господ няма да им помогне
Окончателно, Парламентът връчи Лукойл на Пеевски. В същото време опозицията седи и се кара, кой бил копейка,кой соросоид.
Iren Kruss МЕЧ,ВЕЛИЧИЕ,ВЪЗРАЖДАНЕ…дали някога са били опозиция…??
Лиляна Стоянова ето, вие потвърждавате написаното.
Dolni prestapnici
Всички, гласували за 30 секунди или малко повече „за“ да си купуват раирани костюми.