Европейските усилия за използване на замразените руски активи в подкрепа на Украйна са в застой поради възраженията на Белгия, но словашкият премиер Роберт Фицо напомни на ЕС, че и той е готов да блокира плана. Исканията на Белгия за финансови гаранции от столиците на ЕС за този заем се превърнаха в централен проблем с инициативата, съобщава Politico. Два източника, запознати с преговорите, съобщиха на изданието, че висши служители на Европейската комисия не са успели да убедят белгийските лидери да подкрепят плана.
След това Фицо се намеси, което допълнително усложни усилията на блока за попълване на военния бюджет на Украйна, преди той да се изчерпи през пролетта, подчертават журналистите. „Словакия няма да участва в никакви правни или финансови схеми за изземване на замразени активи, ако тези средства бъдат изразходвани за военните нужди на Украйна“, заяви Фицо пред словашкия обществен радио-телевизион STVR.
Изявленията на Фицо подчертават правното предизвикателство, пред което е изправена Европейската комисия, за да отклони заплахата от вето върху руските санкции – ключово белгийско искане.
Замразените руски активи биха могли да „се стопят“.
ЕК работи върху правна вратичка, за да запази руските активи замразени, докато Москва не прекрати войната и не изплати репарации на Украйна. Без такава вратичка, Словакия или Унгария биха могли да провалят цялата инициатива по време на шестмесечното удължаване на санкциите на ЕС срещу Русия, което би довело до връщане на всички средства, свързани със санкциите, на Москва, според медийни съобщения.
Министрите на финансите на ЕС ще се върнат към тази тема на срещата на Екофин в Брюксел този месец с надеждата, че Комисията официално ще представи списък с алтернативни варианти за финансиране на Украйна, ако ЕС не успее да се споразумее за използването на замразени руски средства.
Този списък с опции има за цел да съсредоточи вниманието и да напомни на столиците на ЕС, че ще трябва да теглят пари от собствените си бюджети, за да подкрепят Украйна, ако репарационният заем не бъде одобрен – неприятна перспектива за страни, чиито икономики все още се възстановяват от тежката пандемия. Същото важи и за Словакия, чийто публичен дълг достигна 88,2% от БВП това лято.
„Дребни пари“
Междувременно Европейската комисия, според съобщенията, търси други канали за укрепване на финансите на Украйна, за да може тя да продължи да се съпротивлява на руските войски.
Сред вариантите е Норвегия: нейният финансов министър Йенс Столтенберг ще обсъди финансовите нужди на Киев в Брюксел. Икономисти и норвежки политици предложиха Норвегия, която разполага с огромен суверенен фонд, да предостави гаранция за репарационния заем. Източникът обаче посочва, че вероятността за подобен ход е ниска.
Комисията също така призовава столиците на ЕС да използват неотдавнашната инициатива за обществени поръчки SAFE за отбрана на стойност 150 милиарда евро, за да увеличат доставките на оръжие за украинските войски.
Във всички останали случаи самият ЕС ще трябва да се намеси – освен ако Белгия, Унгария и Словакия не отстъпят. Следващата среща на лидерите на ЕС е насрочена за средата на декември, но споразумението за репарационния заем ще бъде твърде късно дотогава, тъй като ще са необходими месеци, за да се приемат отделни елементи от сделката през националните парламенти, включително Франция и Германия.
Забавянията на ниво ЕС също имат домино ефект върху международното финансиране на Украйна от глобалните кредитори от последна инстанция. Международният валутен фонд ще може да предостави допълнителни средства на Украйна само след като е уверен в устойчивостта на финансите й, а заемът за репарации е ключов за този положителен резултат.