Жестоката битка за Покровск подчертава крайните цели на президента на Русия Владимир Путин във войната срещу Украйна и обяснява защо мирната кампания на американския дъжавен глава Доналд Тръмп досега не е дала резултати, пише The Wall Street Journal (WSJ).
Тръмп призова двете страни да спрат убийствата и се опита да използва териториални преговори, за да прекрати войната. За Путин обаче войната е много повече от просто регионът на Източна Украйна, където се водят по-голямата част от боевете.
Русия е готова да понесе огромни човешки загуби с надеждата, че това ще лиши Украйна от ресурси и воля да продължи борбата. В крайна сметка той иска да възстанови политическото влияние над Киев, да възстанови статута на Русия като „велика сила“ и да си осигури мястото в историята, казват анализатори.
„Тръмп се опитва да реши проблема, но Путин, както ни се казва, се възхищава на Петър Велики, Иван Грозни и Екатерина Велика във визията си. Той мисли в имперски категории“, отбелязва Уилям Кортни, старши сътрудник в мозъчния тръст RAND и бивш посланик на САЩ.
По време на последния кръг от преговори САЩ се фокусираха върху Донбас като един от елементите на евентуално мирно споразумение, надявайки се, че Путин ще се съгласи да прекрати кръвопролитията, ако Киев отстъпи територия в Източна Украйна.
Въпреки това, тесният фокус върху териториалните въпроси подценява значението, което Путин отдава на руското господство над Украйна. Няколко месеца преди пълномащабното нахлуване руският президент написа есе, в което твърди, че руснаците и украинците са „един народ“. Той постави под въпрос държавността на Украйна, твърдейки, че страната е създадена от съветския болшевишки лидер Владимир Ленин.
Руският президент, който наблюдава разпадането на СССР от Източна Германия като офицер от КГБ, нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“ – събитие с по-голямо значение за настоящия Кремълски лидер от двете световни войни и Холокоста.
За Путин и неговото поколение разпадът на Съветския съюз превърна държава, която се смяташе за равна на Америка, в държава, потопена в бедност и унижение. Американски бизнесмени се стичаха в страната, за да натрупат състояние, като продават държавни активи, докато западните политици държаха лекции на младата Русия за правата на човека и демокрацията. Москва наблюдаваше как бившите ѝ сателити се отклоняват на запад, присъединявайки се към Европейския съюз и НАТО.
„Путин води тази война по принцип, за да обърне резултатите от Студената война и да възстанови признатия статут на Русия като велика сила“, казва Руслан Пухов, основател на Руския център за анализ на стратегии и технологии.
Не е изненадващо, че при Путин култът към личността на Йосиф Сталин се завърна, прославяйки съветския водач, който се срещна със западните лидери в Ялта и Потсдам в края на Втората световна война, за да раздели територията, окупирана от Нацистка Германия. Там Сталин успя да превърне военните успехи на Москва във войната в мащабни териториални претенции и признание от Запада на сфера на влияние, която се простира далеч отвъд собствените граници на страната, включваща множество комунистически сателити в Източна Европа.
Когато Тръмп и Путин се срещнаха в Аляска по-рано тази година, руските медии представиха срещата на върха като нов кръг от преговори между великите сили. Путин успя да убеди Тръмп, че прекратяването на огъня трябва да бъде второстепенно спрямо дългосрочно политическо решение, което би задоволило претенциите на Русия.
„Самата Аляска беше голям външнополитически успех за Путин, особено като се имат предвид призраците на Ялта“, добави Пухов.
За Русия големите държави имат ресурсите и военната мощ, за да диктуват условия на по-малките страни. Това е точно позицията, която Москва зае в началото на пълномащабната война, когато руските и украинските преговарящи се срещнаха. Кремъл беше готов да се съгласи само на ограничения върху размера на украинските въоръжени сили и техния арсенал. Преговорите скоро се провалиха.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди Тръмп, че амбициите на Путин надхвърлят завладяването и развитието на нови територии. Анексирането на Крим от Путин през 2014 г. не беше достатъчно и Донбас, който той иска сега, вероятно също няма да бъде.
„Той изобщо не се интересува от Донбас. Но ето какво: кой може да гарантира, че след няколко години няма да стигне по-далеч? Кой може да гарантира това? Това определено ще се случи – системата в Русия постоянно се връща към война. Ето защо гаранциите за сигурност винаги са били наш приоритет номер едно“, заяви Зеленски.
Желанието на Тръмп да сключи сделка с Русия не остана незабелязано в Москва. Докато Путин може да не е склонен да прави отстъпки по отношение на Украйна, Русия се опитва да окаже натиск върху американската администрация да отмени санкциите. Не е случайно, че Кремъл е инструктирал Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции, да привлече вниманието към специалния пратеник на Тръмп, магната в областта на недвижимите имоти Стив Уиткоф, за неговата роля.