„Газпром“ с ръст, а „Роснефт“ със 70% срив

Руският енергиен сектор показва силно контрастни резултати през първите девет месеца на 2025 г. Газовият монополист „Газпром“ отчита увеличение на нетната си печалба с 13%, достигайки 1,117 трилиона рубли (около 14,3 млрд. долара). В същото време най-големият производител на петрол в страната – „Роснефт“, регистрира драматичен спад на печалбата си с цели 70%, става ясно от финансовите отчети на дружествата, цитирани от „Ройтерс“.

Тези икономически показатели са факт на фона на продължаващите американски санкции срещу Русия заради войната в Украйна.

Финансовият удар върху „Роснефт“ е значителен. За периода януари-септември 2025 г. компанията е реализирала нетна печалба от едва 277 млрд. рубли (3,57 млрд. долара), което представлява срив от 70% спрямо същия период на 2024 г. Приходите на петролния гигант също се свиват с 17,8% до 6,29 трилиона рубли (81 млрд. долара), а оперативната печалба намалява с 29,3% до 1,6 трилиона рубли (21 млрд. долара).

В официално изявление от „Роснефт“ посочват, че високите основни лихвени проценти, наложени от Руската централна банка, оказват сериозен натиск върху финансовите резултати. Като допълнителен фактор се изтъкват и увеличените разходи за мерки за антитерористична сигурност, макар да не се конкретизира какво точно обхващат те. Това се случва в контекста на зачестилите от август насам украински атаки с дронове срещу руската енергийна инфраструктура.

Секторът е изправен и пред глобални предизвикателства. Понижението в цените на петрола се отрази негативно и на западните конкуренти. През третото тримесечие на 2025 г. Shell отчете спад на печалбата с 10%, а TotalEnergies – с 2%.

Прогнозите за руския бюджет също са негативни. Очаква се приходите на Москва от нефт и газ да намалеят с около 35% през ноември 2025 г. спрямо ноември 2024 г., падайки до приблизително 520 млрд. рубли (6,59 млрд. долара). Анализаторите отдават това на комбинацията от ниски цени на суровината и поскъпването на рублата.

Въпреки сложната обстановка, „Газпром“ успява да се адаптира по-ефективно към новите реалности, фокусирайки се върху разширяване на газовия износ за Азия и конкретно за Китай, следвайки стратегията на Кремъл за преориентация на Изток.