Украинският президент Володимир Зеленски се срещна с италианския премиер Джорджа Мелони в Рим на 9 декември, за да я запознае с последните действия на Съединените щати, насочени към придвижване на преговорите за прекратяване на руската агресия срещу Украйна. Посещението идва в ключов момент — Киев търси твърда подкрепа от своите партньори, докато се ориентира в сложната дипломатическа среда, оформена от новия американски тласък към споразумение, съобщи „Киев Индипендънт“.
Зеленски определи разговорите като резултатни:
„Имахме отличен и много съдържателен разговор по всички аспекти на дипломатическата ситуация. Информирах Мелони за работата на нашия екип от преговарящи и координираме дипломатическите си усилия.“
Среща с папа Лъв XIV
По-рано през деня Зеленски проведе и 30-минутна аудиенция във Ватикана с папа Лъв XIV. Според Светия престол:
„По време на разговорите Светият отец отново подчерта необходимостта от продължаване на диалога. Бяха обсъдени военнопленниците и нуждата украинските деца да бъдат върнати при своите семейства.“
Папата, който последователно призовава за „справедлив и траен мир“, неведнъж е изразявал готовност Ватиканът да бъде домакин на бъдещи мирни преговори.
Зеленски заяви, че разговорът е бил фокусиран върху хуманитарни въпроси. Той е поканил папата да посети Украйна, подчертавайки, че подобно посещение би било „силен сигнал на подкрепа за нашия народ“.
Нарастващо напрежение сред европейските лидери
В европейските столици се усеща засилено безпокойство от факта, че ЕС е отстранен от центъра на преговорния процес, доминиран от американско-руски проектоплан. Този план предполага значителни компромиси от страна на Киев — нещо, което тревожи европейските партньори.
Срещата в Рим последва интензивни дипломатически контакти:
- разговори в Лондон с премиера Киър Стармър, канцлера Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон,
- посещение в Брюксел и срещи с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и представители на институциите на ЕС.
В интервю за „Блумбърг“ Зеленски подчерта, че преговорите с Вашингтон остават трудни заради „чувствителни въпроси“, сред които:
- дългосрочните гаранции за сигурност на Украйна;
- бъдещият статут на източните региони.
Спорът в ЕС за руските активи
В рамките на ЕС продължава разнопосочното мнение по въпроса за използването на замразените руски активи.
Особено Белгия, където е съсредоточена най-голямата част от средствата, се противопоставя на американските идеи за тяхното пренасочване към Украйна.