Фискалният съвет на България излезе с препоръка за преработване на проектозакона за държавния бюджет за 2026 г., както и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Становището бе оповестено непосредствено след политическите сътресения в страната, при които премиерът Росен Желязков подаде оставка заради масови протести, а парламентът я прие единодушно на 12 декември 2025 г.
- Реклама -
Експертите от Фискалния съвет подчертават, че заложените приходи в проекта са нереалистично завишени. Те алармират за риск от неизпълнение на данъчните постъпления между 3,5 и 4,7 млрд. евро, в зависимост от икономическата конюнктура. Съветът препоръчва премахване на автоматичните индексирания на заплатите в определени сектори, тъй като те създават фискален дисбаланс, и настоява за фокус върху ефективността на публичните разходи.
Анализът показва, че правилото за ограничаване на публичния сектор до 40% от БВП е нарушено в плановете за 2026 г., като тази тенденция се запазва и в следващите години. Предвижда се експанзия на държавните разходи от около 5% от БВП през 2026 г., което увеличава дела на държавата в икономиката, въпреки добрите макроикономически показатели.
Особено тревожна е констатацията за нарастването на консолидирания държавен дълг. Според данните той достига 29% от БВП през 2025 г. и се очаква да нарасне до 37% от БВП в края на 2028 г. Разходите за обслужване на дълга също бележат рязък скок – от 0,5 млрд. евро през 2024 г. до прогнозни 1,8 млрд. евро през 2028 г. От институцията предупреждават, че България е заплашена да загуби репутацията си на страна с нисък фискален риск.
Фискалният съвет критикува и практиката за изземане на 100% от дивидентите на държавните предприятия, което води до декапитализация и загуба на конкурентоспособност. Институцията призовава за създаване на фискални буфери над задължителните 1,5% от БВП, за да се гарантира стабилност.
Фискалният съвет на България излезе с препоръка за преработване на проектозакона за държавния бюджет за 2026 г., както и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Становището бе оповестено непосредствено след политическите сътресения в страната, при които премиерът Росен Желязков подаде оставка заради масови протести, а парламентът я прие единодушно на 12 декември 2025 г.
- Реклама -
Експертите от Фискалния съвет подчертават, че заложените приходи в проекта са нереалистично завишени. Те алармират за риск от неизпълнение на данъчните постъпления между 3,5 и 4,7 млрд. евро, в зависимост от икономическата конюнктура. Съветът препоръчва премахване на автоматичните индексирания на заплатите в определени сектори, тъй като те създават фискален дисбаланс, и настоява за фокус върху ефективността на публичните разходи.
Анализът показва, че правилото за ограничаване на публичния сектор до 40% от БВП е нарушено в плановете за 2026 г., като тази тенденция се запазва и в следващите години. Предвижда се експанзия на държавните разходи от около 5% от БВП през 2026 г., което увеличава дела на държавата в икономиката, въпреки добрите макроикономически показатели.
Особено тревожна е констатацията за нарастването на консолидирания държавен дълг. Според данните той достига 29% от БВП през 2025 г. и се очаква да нарасне до 37% от БВП в края на 2028 г. Разходите за обслужване на дълга също бележат рязък скок – от 0,5 млрд. евро през 2024 г. до прогнозни 1,8 млрд. евро през 2028 г. От институцията предупреждават, че България е заплашена да загуби репутацията си на страна с нисък фискален риск.
Фискалният съвет критикува и практиката за изземане на 100% от дивидентите на държавните предприятия, което води до декапитализация и загуба на конкурентоспособност. Институцията призовава за създаване на фискални буфери над задължителните 1,5% от БВП, за да се гарантира стабилност.
Лидерът на БСП и на коалиция „БСП-Обединена левица“ Атанас Зафиров изрази категоричната си позиция в подкрепа на Илияна Йотова, която поема функциите на държавен...
Работата на Народното събрание блокира за втори пореден ден, след като депутатите не успяха да съберат необходимия кворум за обсъждане на промените в Изборния...
България навлиза в нов политически етап след решението на Конституционния съд, който единодушно потвърди оставката на Румен Радев. С този акт страната вече има...
