Дългоочакваните промени в сферата на образованието, включващи актуализация на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), нови учебни програми, по-ясни регламенти за употребата на мобилни устройства и модернизирани методи за оценяване, няма да бъдат реализирани на този етап. Идеите, които трябваше да обновят системата, образно казано, „влязоха в шкафчето на изчакване“.
Тази позиция изрази Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) и директор на 119-о Средно училище „Михаил Арнаудов“. Той подчерта, че въпреки положените усилия, националната обстановка налага пауза на реформите.
„През последните месеци, изключително ентусиазирано и много находчиво, целият екип на образователните институции бе ангажиран в провеждането на множество срещи с различни специалисти, учители, директори и родители. Бяха обсъждани различни варианти за промени и стратегии, за да се стигне до един вариант, който е сравнително консенсусен и отговаря на нуждите на всички страни. Но и този напредък се препъна покрай общата национална проблематика, която изисква да се поставят на пауза много от тези идеи и инициативи“, коментира Стаматов.
На заден план остават и дискутираните мерки за олекотяване на учебното съдържание, дигитализацията, както и въвеждането на теми, свързани с добродетелите и религията. Според директора тези въпроси не са загубили своята тежест, но са отстъпили пред по-глобални предизвикателства.
„И те просто няма да се случат сега. Ще изчакат – както изчакват и много други важни реформи в страната ни. Това не означава, че темите са загубили своята значимост – напротив. Те просто отстъпиха място на по-глобални предизвикателства, а образованието отново остана в периферията на обществения и политическия дневен ред. Така системата продължава да се движи по познатия, отъпкан път, с надеждата, че стабилността ще компенсира липсата на навременни и смели решения“, допълва той.
Стаматов прогнозира, че отново ще се заговори за образованието като „приоритет“, но това ще остане предимно в сферата на реториката.
„Но както ясно се вижда, този приоритет остава основно на думи. Реалността търпеливо се пренася върху плещите на учителите и директорите, които ежедневно компенсират липсата на ясна, последователна и дългосрочна политика“, категоричен е председателят на СРСНПБ.
Най-сериозните последствия от това отлагане ще понесат учениците, които живеят в динамична и технологична среда, изискваща адекватни и навременни решения. Въпреки забавянето, надеждата за по-качествено образование остава, но за реализацията ѝ са нужни смелост и действия, а не само търпение.
Хронологията на събитията показва активна работа по темата по-рано през годината. На 9 юли правителството одобри предложенията на Министерството на образованието и науката (МОН) за промени в ЗПУО. На 8 октомври парламентът прие законопроекта на първо четене със 169 гласа „за“, 3 „против“ и 28 „въздържал се“. Предвидените промени включваха въвеждане на предмет „Добродетели и религия“, езикова подкрепа за деца с дефицити в българския език, ежегодна атестация на учителите и нова квалификация за ранно учене.
В рамките на годината от МОН организираха редица дискусии относно образователната структура и изпитите. На 20 ноември ведомството проведе и национална кръгла маса по темата за ограничаването на достъпа на деца до социалните мрежи.