Практиката България да посреща Нова година без приет държавен бюджет и да функционира с удължаване на старата финансова рамка не е прецедент в последните години. Този път обаче ситуацията е усложнена от ключов фактор – въвеждането на еврото от 1 януари. Липсата на редовен бюджет за 2026 г. предизвиква полярни мнения сред икономисти, синдикати и работодатели.
Основното притеснение на синдикатите е, че замразяването на социалните плащания и минималната работна заплата в момент на валутна промяна ще натовари домакинствата. Те подчертават, че около половин милион българи разчитат на минимално възнаграждение. От друга страна, експерти от Фискалния съвет уточняват, че дори в удължителния закон може да бъде записан нов размер на минималната заплата.
Синдикатите разглеждат неяснотата около Бюджет 2026 като риск за доходите. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов определи ситуацията като заложник на политически актове. > „Предателство е към работещите, които чакат ръст на заплатите си, предателство е и към пенсионерите, които чакат актуализация на пенсиите по швейцарското правило. Предателство е и към майките, които чакат ръст на майчинските за втората година.”
При липса на нов бюджет, Министерският съвет вероятно ще предложи удължаване на действащата рамка. Въпреки възможността за корекции в нея, КНСБ остават скептични.
„Важно е да имаме бюджет, а не удължителен закон. Да, ние свикнахме бюджетната година да не съвпада с календарната, но в крайна сметка сменяме паричната единица. Има куп предизвикателства, които трябва да бъдат таргетирани през икономическата политика. Със стария бюджет нищо не правим – само се самозалъгваме.” – Любослав Костов
Финансистът Любомир Дацов застъпва тезата, че правителството трябва да внесе предложение за „мостов закон“ в Народното събрание, в който ясно да са разписани детайлите по разходната част. От Фискалния съвет допускат възможността нов бюджет да бъде гласуван до края на 2025 г., но подчертават, че държавата разполага с механизми за функциониране и без него.
„Разходите ще бъдат съответните през същия период на миналата година, ограничени от размера на приходите, които ще дойдат в рамките на съответния месец. Има възможност да се коригират, ако през предходната година, т.е. 2025 г., има настъпили промени или актове, които водят до по-високи разходи. Ако има увеличени пенсии – пенсиите са увеличени, ако има увеличена минимална работна заплата – разходите се извършват в размера, който е одобрен.” – Любомир Дацов
В проектобюджета за 2026 г. бе заложено отпадане на автоматичното увеличение на заплатите в секторите отбрана, МВР и висше образование спрямо средната заплата за страната. Докато този текст не бъде приет, старите правила остават в сила. Според Дацов, забавянето не е фатално: > „Така или иначе се предвижда срок на актуализация. Не е задължително това нещо да е от началото на годината или да не стане от последващ период – нека напомним, че през 2025-та година една значителна част от средствата бяха изплатени със задна дата.”
От страна на бизнеса, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изрази позиция до NOVA, че удължителният закон няма да навреди на икономиката, но настояват следващото мнозинство да предложи реформи в публичните финанси.
Междувременно, подготовката за еврозоната тече с пълна сила. Касите на БНБ работят извънредно, включително в почивните дни, заради засиления интерес към стартовите пакети с евро монети.