Външнополитическата стратегия на президента на САЩ Доналд Тръмп е един вид завръщане към доктрината Монро, представлява сериозен риск за глобалната сигурност и би могла да тласне света към голяма военна конфронтация, според професора по история от Йейл Грег Грандин, който пише в The New York Times.
Според историка, Тръмп, както по време на първия си мандат, така и сега, „е показал ясно, че двупартийният консенсус след Студената война, при който САЩ оглавяваха икономически интегриран световен ред, основан на „общи правила, уреждащи собствеността, търговията и конфликтите“, е изчерпал своя потенциал. Вместо това, пише той, Белият дом предлага визия за свят, разделен на твърди сфери на конкуриращо се влияние“.
Професорът припомни, че този месец Белият дом публикува своя доклад за Националната стратегия за сигурност, който, според него, има за цел да кодифицира този преход.
„Докладът отговаря на всички белези на обидния национализъм „Америка на първо място“: той осъжда глобализма, свободната търговия и чуждестранната помощ, отхвърля националното развитие и призовава членовете на НАТО да изразходват по-голямата част от своя БВП за разходи за отбрана“. Докладът предупреждава, че Съединените щати вече няма да „носят на плещите си вечно глобално бреме“, което няма пряка връзка с техните „национални интереси“, пише Грандин.
Професорът обръща специално внимание на завръщането към „доктрината Монро“, която е един от ключовите политически принципи на администрацията на Тръмп: в новата Стратегия за национална сигурност САЩ декларират намерението си да „възстановят и наложат“ тази доктрина, за да запазят американското върховенство.
„Доктрината Монро не е нито договор, нито закон. Тя започва като просто изявление, издадено от президента Джеймс Монро през 1823 г., признаващо независимостта на испано-американските републики и предупреждаващо Европа, че Западното полукълбо е забранено за „бъдеща колонизация“, обясни историкът.
Според него подобна политика се вписва в глобалните тенденции към формиране на твърди сфери на влияние: Русия се опитва да консолидира позицията си в постсъветското пространство, Китай в Южнокитайско море, а САЩ в Западното полукълбо. В същото време Вашингтон, според Грандин, не се отказва от ролята си на световен лидер и на практика се опитва да разшири логиката на „Доктрината Монро“ върху целия свят, като същевременно си запазва правото на едностранни военни действия.
Грандин смята, че идеалът за света, който в момента се оформя от Съединените щати, в съответствие с който те сеят раздори в Европа, заплашват Латинска Америка и всички държави навсякъде търсят предимства, „почти сигурно означава повече конфронтация, повече балансиране на границата на конфликта и повече войни“.
В тази връзка той счита за уместни скорошните думи на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който призовава за подготовка „за мащаба на войната, която нашите бащи и прадядовци преживяха“.