Международен екип от учени установи, че вътрешното ядро на Земята притежава изненадваща комбинация от физични свойства, които поставят под въпрос досегашните научни модели. Новото изследване показва, че при екстремни температури и налягания желязото в земното ядро остава твърдо и кристално, докато по-леките елементи в него запазват подвижността си.
- Реклама -
Проучването, публикувано в китайското англоезично списание National Science Review, предлага обяснение на дългогодишна научна загадка — защо срязващите сеизмични вълни се разпространяват по-бавно във вътрешното ядро, отколкото би трябвало при напълно твърда структура. Досегашните наблюдения не се вписваха в класическия модел за напълно твърдо ядро, но новите данни запълват тази празнина.
За да проверят хипотезата си, учените възпроизвели условията в центъра на планетата, като компресирали желязо-въглеродна сплав чрез високоскоростни ударни експерименти. Така били постигнати налягания и температури, близки до тези на дълбочина над 5000 километра под земната повърхност. Резултатите показали, че материалът става по-малко твърд от чистото желязо, но без да губи кристалната си структура.
Това необичайно „междинно“ състояние на веществото предполага, че вътрешното ядро не е напълно статично, както се смяташе досега. Според учените именно тази частична подвижност може да има ключова роля за процесите, свързани с генерирането и еволюцията на земното магнитно поле — жизненоважно за защитата на планетата от космическа радиация.
Откритието идва на фона на други необичайни наблюдения. През септември учени регистрираха странен гравитационен сигнал, който подсказва мащабно преразпределение на маса на границата между мантията и ядрото, на дълбочина около 2900 километра.
Международен екип от учени установи, че вътрешното ядро на Земята притежава изненадваща комбинация от физични свойства, които поставят под въпрос досегашните научни модели. Новото изследване показва, че при екстремни температури и налягания желязото в земното ядро остава твърдо и кристално, докато по-леките елементи в него запазват подвижността си.
- Реклама -
Проучването, публикувано в китайското англоезично списание National Science Review, предлага обяснение на дългогодишна научна загадка — защо срязващите сеизмични вълни се разпространяват по-бавно във вътрешното ядро, отколкото би трябвало при напълно твърда структура. Досегашните наблюдения не се вписваха в класическия модел за напълно твърдо ядро, но новите данни запълват тази празнина.
За да проверят хипотезата си, учените възпроизвели условията в центъра на планетата, като компресирали желязо-въглеродна сплав чрез високоскоростни ударни експерименти. Така били постигнати налягания и температури, близки до тези на дълбочина над 5000 километра под земната повърхност. Резултатите показали, че материалът става по-малко твърд от чистото желязо, но без да губи кристалната си структура.
Това необичайно „междинно“ състояние на веществото предполага, че вътрешното ядро не е напълно статично, както се смяташе досега. Според учените именно тази частична подвижност може да има ключова роля за процесите, свързани с генерирането и еволюцията на земното магнитно поле — жизненоважно за защитата на планетата от космическа радиация.
Откритието идва на фона на други необичайни наблюдения. През септември учени регистрираха странен гравитационен сигнал, който подсказва мащабно преразпределение на маса на границата между мантията и ядрото, на дълбочина около 2900 километра.
