Стотици хора се събраха в родния град на Брижит Бардо – Сен Тропе, за да отдадат последна почит на френската киноикона, която беше погребана в крайбрежно гробище, след като почина от рак в края на миналия месец.
Денят на възпоменанията за прочутата актриса и активист за правата на животните започна с църковна служба в църквата „Нотр Дам дьо л’Асoмпсион“. Необичайният ѝ ковчег беше посрещнат от сина ѝ. Стотици почитатели, много от които с домашните си любимци, наблюдаваха церемонията на гигантски екран пред яхтеното пристанище на Сен Тропе – мястото, което русокосата звезда на филма „И Бог създаде жената“ превърна в световноизвестен символ.
След това бяла катафалка откара уединената легенда на късните 50-те и 60-те години до фамилния ѝ гроб на средиземноморския бряг, където ковчегът беше положен в земята на церемония в тесен кръг под мекото зимно слънце.
„Най-силно помня онова, което направи за животните – тя имаше истинска чувствителност,“ каза пред АФП Сандрин, помощник в училище, пътувала няколко часа, за да се сбогува с актрисата. Тя призна, че Бардо, починала на 91 години, е имала и „изблици на расизъм, но не злонамерени – тя не беше само това“. Жената допълни, че е очаквала по-голямо присъствие, като предположи, че част от хората са останали настрана заради критиките към политическите възгледи на актрисата.
Най-известните страни от живота на Бардо – златната епоха на френската Нова вълна, борбата за правата на животните и връзките ѝ с крайнодясната политика – намериха отражение в службата. Сред присъстващите бяха активисти срещу жестокостта към животните, синът на покойния актьор Жан-Пол Белмондо, както и френската крайнодясна лидерка Марин льо Пен.
Канадецът Пол Уотсън, основател на организацията „Сий Шепърд“, беше сред около 400-те поканени на церемония, определена от организаторите като „без излишна показност“. Той заяви, че е дошъл, за да отдаде признание за „изключителния ѝ принос към защитата на животните по света, особено за усилията ѝ за спиране на лова на тюлени в Канада“.
В църквата гостите преминаваха покрай снимка на усмихната Бардо с едно от кучетата ѝ, а до амвона и на корицата на програмата беше поставен добре познат образ на актрисата, прегърнала малко тюленче.
Бардо се отказа от филмовата си кариера през 1973 г., в разгара на славата си, и се установи в Сен Тропе, откъдето водеше ожесточени кампании срещу коридата, лова, клането на тюлени и консумацията на конско месо – теми, припомнени и по време на възпоминанието. Публична церемония в градски парк сложи край на деня, посветен на жена, възприемана едновременно като символ на Сен Тропе и на сексуалната революция от 60-те години.
Битката с рака
В навечерието на церемониите четвъртият и последен съпруг на Бардо – бившият крайнодесен политически съветник Бернар д’Ормал – разкри причината за смъртта ѝ. В интервю за списание „Пари мач“ той заяви, че актрисата е претърпяла две операции за неуточнен вид рак, преди болестта да я надвие.
Д’Ормал седеше на първия ред заедно с единствения ѝ син Никола-Жак Шарие, който присъства с децата и внуците си. Шарие, на 65 години, е отгледан от баща си – режисьора Жак Шарие – и живее в Осло. Отношенията му с майка му дълго време бяха прекъснати, след като Бардо публично наричаше бременността „тумор“ и майчинството „нещастие“. В последните години двамата се сближиха, а по време на службата той поднесе венец с надпис „На майка ми“ и не успя да сдържи сълзите си.
Липсата на държавна церемония в памет на една от най-известните личности във Франция и смесените реакции след смъртта ѝ отразяват противоречивия ѝ образ. За мнозина тя остава кино легенда и олицетворение на свободния дух на 60-те години, но петте ѝ присъди за расистка реч, насочена най-вече срещу мюсюлмани, доведоха до сдържани или напълно отсъстващи реакции от левицата.
Президентството на Еманюел Макрон е предложило национално поклонение, подобно на това за Жан-Пол Белмондо през 2021 г., но семейството е отказало. Макрон не присъства на церемонията, но изпрати венец.