На 5 февруари изтича срокът на последния действащ ядрен договор между САЩ и Русия – New START, а какво ще го замени остава неясно. Погълнати от войната в Украйна, двете ядрени сили не са водили преговори за ново споразумение, отбелязва Ройтерс.
Договорът New START ограничава стратегическите ядрени арсенали на Москва и Вашингтон до 1550 ядрени бойни глави за всяка страна. През септември руският президент Владимир Путин предложи удължаване на пакта с още 12 месеца, но до момента няма официален отговор от американския президент Доналд Тръмп.
Разделени мнения на Запад
Западните експерти по сигурността са на противоположни позиции относно предложението на Москва.
От една страна, временно удължаване би дало време за очертаване на бъдеща рамка и би било политически сигнал, че двете страни все още търсят контрол над ядрените оръжия.
От друга страна, анализатори предупреждават, че това би позволило на Русия да разработва нови оръжейни системи извън обхвата на договора, сред които крилатата ракета „Буревестник“ и торпедото „Посейдон“.
Бившият американски експерт по отбранително планиране Грег Уийвър отбелязва в анализ за Атлантическия съвет, че от 2023 г. Русия отказва взаимни инспекции, които да дадат увереност на САЩ, че договорът се спазва.
„Този сигнал вероятно би подкопал перспективите за привличане на Китай на масата за преговори по контрола над въоръженията, като покаже на Пекин, че американските сили ще останат ограничени независимо от това какво прави Китай“, пише Уийвър.
Ядреният баланс и ролята на Китай
По данни на Федерацията на американските учени Русия разполага с около 5459 ядрени бойни глави, а САЩ – с 5177, което представлява близо 87% от световния ядрен арсенал.
Китай обаче ускори ядрената си програма и вече има приблизително 600 бойни глави, като Пентагонът прогнозира, че до 2030 г. те ще надхвърлят 1000.
Въпреки заявеното от Тръмп желание за „денуклеаризация“ със САЩ, Русия и Китай, Пекин определя подобни тристранни преговори като „неразумни и нереалистични“, предвид значително по-големите арсенали на Москва и Вашингтон.
„Задънена улица“ за нов глобален договор
Според Кремъл Великобритания и Франция също трябва да бъдат включени в бъдещи преговори, но двете държави отхвърлят тази идея.
Бившият съветски и руски преговарящ по въпросите на въоръженията Николай Соков коментира:
„Опитът да се изкове нов многостранен ядрен договор в тази среда е почти задънена улица. Ще отнеме вечност.“
По думите му, по-реалистичен подход е първо да се работи за намаляване на риска от случайна ядрена ескалация. В момента само Русия и САЩ разполагат с денонощна „гореща линия“, докато нито една европейска столица, включително щабът на НАТО, няма директен комуникационен канал с Москва.
„Приоритет номер едно е намаляването на риска и изграждането на доверие. Следващият договор ще бъде много сложен и ще отнеме време“, подчерта Соков.
