От Министерство на вътрешните работи обявиха как ще се извършват проверки на пътя с т.нар. „тайни“ полицейски автомобили. При движение на полицейски екип с необозначено служебно превозно средство сигналът за спиране ще се подава едновременно чрез три ясно разпознаваеми елемента.
Става дума за светлинен сигнал с мигаща синя светлина, специален звуков сигнал със сирена и светещ надпис „Полиция“ с конкретни указания към водача. Надписът ще бъде изписван задължително както на български, така и на английски език.
Въпреки това експерти предупреждават, че прилагането на подобна практика крие рискове за сигурността на гражданите и може да отвори възможности за злоупотреби, съобщава NOVA.
Темата беше обсъдена в предаването Твоят ден с участието на Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите и Милен Иванов, бивш заместник-ректор на Академията на МВР.
Георгиев подчерта, че използването на цивилни полицейски автомобили съществува и в други държави, но в България проблемът е, че подобни мерки се въвеждат без да са изпълнени ключови и задължителни стъпки за устойчива пътна безопасност. По думите му отново се стига до прилагане на крайна мярка, без да има изграден ефективен контролен механизъм по европейски модел.
Доц. Иванов постави акцент върху въпроса срещу кого реално ще се прилага тази мярка и какъв ефект се очаква да бъде постигнат. Според него технологиите трябва да изместят прекомерното разчитане на човешкия фактор при контрола на пътя.
Той посочи задължителните видеорегистратори в автомобилите като силен превантивен инструмент, който позволява нарушенията да бъдат документирани и изпращани директно към МВР. По думите му подобни записи са напълно годни като доказателство и около тях няма юридически спор. Основният проблем остава капацитетът на системата.
„Системата няма способност да обработи в разумен срок всички наказателни постановления“, напомни той, като даде пример с вече известни случаи на дублирани фишове.
В обобщение Красимир Георгиев заяви, че мярката с цивилните автомобили сама по себе си не е лоша, но в българските условия съществува риск да бъде „побългарена“ и да не даде реален резултат, въпреки вложения ресурс.
Рисковете при разширяването на BG-ALERT:
Системата BG-ALERT да бъде използвана и за издирване на престъпници, както и при терористични заплахи – това е предложение на Министерство на вътрешните работи. Според експерти обаче подобно разширяване крие сериозни рискове и може да доведе до претоварване на механизма за спешно оповестяване.
По думите на Красимир Георгиев, разширяването на обхвата на системата би обезценило основната ѝ функция – предупреждение при непосредствена опасност за живота и здравето на хората.
„Ако хората започнат да получават сигнали за всичко, в момент на реална опасност те просто ще спрат да реагират“, предупреди бившият директор на академията на МВР. По думите му за издирване на престъпници съществуват други канали – полицейски системи, медии и специализирани платформи.