България се преклони пред паметта на жертвите на т.нар. „Кървава Коледа“ от 1945 г. – една от най-тежките и трагични страници в историята на македонските българи. В София се състоя възпоменателна панихида по повод 81 години от началото на масовите репресии и убийства, извършени от югославските комунистически власти в тогавашна Вардарска Македония, предаде репортер на БГНЕС.
Церемонията се проведе пред столичния храм „Свети Николай Софийски“ на ул. „Пиротска“ – район, населен след войните с бежанци от Вардарска и Егейска Македония. В памет на жертвите беше открита и специална възпоменателна плоча, поставена по инициатива на Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля.
Председателят на Македонския научен институт проф. Георги Николов заяви, че днешният ден е тъжен, но необходим повод да бъде почетена паметта на хилядите избити македонски българи. По думите му репресиите срещу хора с българско самосъзнание в РС Македония не са останали само в миналото.
„И днес те са подлагани на натиск, тормоз и дискриминация. На хиляди от жертвите от 1945 г. дори не знаем имената“, подчерта проф. Николов.
Той определи като „лоша традиция“, наследена от комунистическия режим, мълчанието по темата за Кървавата Коледа и липсата на признание и прошка за извършените престъпления. Журналистът Милена Милотинова от своя страна настоя за отваряне на архивите на югославската тайна полиция УДБА, за да се разкрият истинските мащаби на репресиите.
Историческите данни сочат, че още в първия ден на Коледа през 1945 г. без съд и присъда са избити над 1200 души, обвинени, че са българи, членове на ВМРО или противници на новия югославски режим. Репресиите са организирани под ръководството на Лазо Колишевски, със съдействието на пратеника на Тито – Светомир Вукоманович-Темпо.
По оценки на историци общият брой на жертвите достига над 23 000 души, а над 130 000 са интернирани, изселени или изпратени в лагери. Цели семейства са избивани в Охридско и Преспанско, а телата на жертвите са хвърляни в езера и планински райони.
На възпоменанието присъстваха общественици, историци, политици и представители на старите македонски родове, сред които Райна Дрангова – внучка на полковник Борис Дрангов, бивши министри и дипломати, както и посланикът на България в РС Македония Желязко Радуков.