Проект за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предизвика сериозно напрежение между синдикатите и Министерството на труда и социалната политика. Според КНСБ подготвяните текстове отварят вратата за масов и безконтролен внос на работници от трети страни, което може да доведе до подмяна на българската работна ръка с по-евтина такава.
Става дума за предложения, които увеличават допустимия процент на наети чужденци в предприятията. В големите компании квотата се повишава от 20 на 25%, а в малките и средните – от 35 на 40%. Това означава, че във всеки четвърти или дори всеки трети работник може да бъде гражданин на държава извън Европейския съюз.
Още по-сериозни критики предизвиква идеята министърът на труда еднолично да може да разрешава надхвърляне на тези квоти, без задължително съгласуване със синдикатите. До момента подобни решения се вземаха след диалог между държавата, работодателите и работническите организации.
„Това е пореден опит да бъдат заобиколени синдикатите, защото те пречат на плановете за внос на евтина работна ръка, вместо да се повишават заплатите на българските работници“, заяви вицепрезидентът на КНСБ Любослав Костов.
Според него предложенията създават предпоставки за сериозни злоупотреби и с правата на самите чуждестранни работници. В проекта се предвижда отпадане на изискването за конкретно работно място при издаване на разрешително, което на практика позволява служителите да бъдат прехвърляни между различни обекти и смени без ясен контрол.
„Такъв режим е изключително трудно проследим дори за Главната инспекция по труда и отваря врата за експлоатация“, предупреждават от синдикалната организация.
От КНСБ настояват проектът да бъде преразгледан и да се запази социалният диалог като основен принцип при вземането на решения, засягащи пазара на труда. Според синдикатите решаването на кадровия недостиг в България трябва да минава през инвестиции в обучение, по-добри условия на труд и адекватни възнаграждения, а не чрез масов внос на работници от държави като Пакистан, Филипините, Индонезия и Тайланд.
Предстои проектът да бъде подложен на обществено обсъждане, като се очаква темата да предизвика сериозен обществен и политически дебат.