Могат ли непълнолетни лица самостоятелно да обменят пари в банковите клонове през следващите месеци? Този въпрос стана актуален след запитвания на граждани към институциите и медиите. Въпреки че специализираният Закон за еврото не посочва изрично подобно ограничение, практиката показва, че банките отказват да извършват обмяна на спестяванията на лица под 18-годишна възраст без присъствието на родител.
На 6 януари синът на Красимира Илчева посещава офис на голяма банка в Бургас. „Детето ми е на почти 17 години, тоест непълнолетен е още. Отива да обмени пари. Чака на гише да направи тази транзакция, но му е отказана. Касиерката не е била сигурна дали е забранено за непълнолетни, но става ясно, че това е политика на банката“, разказва майката.
Според Илчева младежите се ориентирали по-бързо в новата обстановка. „Те са много по-напред от нас възрастните, много бързо се адаптират и затова просто искам банката да ми даде разумно обяснение защо?“, пита тя.
Юристи поясняват, че отговорът се крие не в законодателството за единната европейска валута, а в Закона за лицата и семейството. Въпреки че притежават лична карта, непълнолетните имат статут на ограничено дееспособни лица. Адвокатите уточняват, че: „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд“.
Росица Астакова, адвокат по гражданско право, коментира, че валутната обмяна надхвърля понятието за дребна сделка. „Един отказ на служител на банката би бил оправдан. Една такава сделка, обмен на валута – е финансова сделка, което е банкова операция, за която има строги правила за идентификация и дееспособност“, категорична е Астакова.
От банковия сектор потвърждават, че действията им са съобразени с действащата нормативна уредба. Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, разясни: „Непълнолетните не носят отговорност. Има Закон за пране на пари, има Закон за еврото. Ние няма как да знаем как този непълнолетен е придобил тези средства. Но може да обмени парите с родител“.
Въпреки юридическите аргументи, Красимира Илчева смята, че специфичната ситуация с промяната на националната валута изисква повече гъвкавост. „Ние сме в ситуация, която не се случва всеки ден или всяка година. За първи път сменяме лева и трябва банките да са по-гъвкави, защото тези тийнейджъри имат някакво право да използват услугите им“, настоява тя.
Адвокат Астакова допуска, че в конкретния контекст може да става въпрос за законодателен пропуск. „Това може да се определи като пропуск в Закона за еврото, защото в крайна сметка непълнолетното лице има лична карта. Би могло да има такова изключение за тях“, допълва юристът.