Президентът Румен Радев в понеделник връчва на ПГ на ГЕРБ-СДС първия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 51-ото Народно събрание, предаде репортер на БГНЕС.
До тази процедура се стигна след като правителството на Росен Желязков с мандатоносител ГЕРБ-СДС, съставено в коалиция с „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ (ИТН) и първоначално подкрепяно от „Алианс за права и свободи“ (АПС), подаде оставка. Причината бяха многохилядните протести в страната, които първоначално започнаха заради параметрите на Проекта на Държавен бюджет за 2026 г., а впоследствие прераснаха в открито антиправителствени.
След оставката се задейства конституционната процедура по консултации при държавния глава, проведени в периода 15 – 19 декември 2025 г.
Първа с президента се срещна Деница Сачева, заместник-председател на най-голямата парламентарна група – ГЕРБ-СДС. Тя се яви сама, без други представители на формацията, което провокира Радев да заяви, че „мъжете се крият зад жени“.
„Единственият генерал в политиката, за когото работя, знае кога е време за мъже и кога за жени“, отговори Сачева, обвинявайки президента, че е превърнал президентството в партийна централа.
Тя изтъкна, че 7 от общо 11 служебни правителства в прехода са назначени от Радев, и обясни защо ГЕРБ-СДС е влязла в коалиция с БСП-ОЛ и ИТН – за да се спре „спиралата от избори“ и да се осигури „глътка стабилност“.
„Ако някой е целял политическа криза и хаос, със сигурност това не е била ПГ на ГЕРБ-СДС“, заяви тя пред държавния глава.
От своя страна Радев отвърна, че:
„Разделението идва от модел на управление, който не работи за хората, а за тяснопартийни интереси.“
Сачева подчерта, че ГЕРБ-СДС ще поеме своята отговорност, а промени в Изборния кодекс са възможни, ако се формира съответното парламентарно мнозинство.
След това президентът проведе консултации с „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), а в следващите дни – с „Възраждане“, „ДПС – Ново начало“, БСП-Обединена левица, ИТН, АПС, МЕЧ и „Величие“.
От срещите се очертаха два ясни извода:
предсрочните парламентарни избори са практически неизбежни, както и необходимостта от промени в изборното законодателство, като опозиционните формации настояха за 100% машинно гласуване.
След края на консултациите Радев обобщи, че доверието в 51-ото НС е изчерпано, диалогът е разрушен, а изборите вече са на хоризонта. Той настоя партиите да изпълнят ангажимента си за машинно гласуване с електронно отчитане и контролно преброяване на разписките, и съобщи, че ще връчи първия мандат след Нова година.
На 6 януари 2026 г. президентът обяви, че ще връчи мандата възможно най-скоро, а на 9 януари стана ясно и точно кога – 12 януари от 10:00 ч.
Реакция последва от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви от Враца:
„Ще вземем и ще върнем мандата в понеделник, но хаосът и омразата между партиите ще са още по-големи.“
Борисов призна, че партията е понесла „много щети“ от досегашната коалиция, но я определи като „абсурдна коалиция на малцинството“, която според него е постигнала стратегическите си цели, добавяйки, че „по-успешно управление от последните 11 месеца не е имало в последните десетилетия“.
И ПП-ДБ заявиха, че ще върнат мандата веднага, ако той им бъде връчен. Това обявиха съпредседателите Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, които посочиха, че пролетта – и по-конкретно краят на март – е най-разумният период за избори, макар решението да е в правомощията на президента.
Ако ГЕРБ-СДС не реализира мандата, той ще бъде връчен на ПП-ДБ, а при провал и на втория опит остава открит въпросът коя формация ще получи третия мандат и колко бързо той ще бъде върнат неизпълнен.
При сценарий със служебно правителство, по новите конституционни правила Радев трябва да избере премиер от т.нар. „домова книга“. В нея влизат председателят на НС Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев, неговият заместник Андрей Гюров, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и омбудсманът Велислава Делчева и заместничката ѝ Мария Филипова. В публичното пространство вече е известно, че Рая Назарян и Димитър Радев няма да приемат поста служебен премиер.