Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен заяви пред съда, че не е имала никакво усещане, че извършва нарушение, когато партията ѝ е наемала асистенти към Европейски парламент от 2004 г. насам.
Думите ѝ бяха изречени при откриването на процеса по обжалване, от който пряко зависи дали тя ще може да се кандидатира за президент на Франция през 2027 г., предаде АФП.
Обжалването следва решение на френски съд от миналата година, с което Льо Пен – лидер на крайнодясната партия Национален сбор – беше лишена от правото да заема изборни длъжности за срок от пет години заради схема с фиктивни работни места в Европейския парламент.
Съдът я призна за виновна, заедно с 24 бивши евродепутати, асистенти и счетоводители, както и самата партия, че в периода 2004–2016 г. е функционирала „система“, при която средства от Европейския парламент са били използвани за заплащане на служители на „Национален сбор“ във Франция.
„Нямах никакво усещане, че съм извършила дори най-малкото нарушение, когато през 2004, 2009 и 2014 г. наемахме нашите асистенти“, заяви 57-годишната бивша евродепутатка пред съда в Париж.
Трикратната кандидатка за президент, която последователно поддържа тезата за своята невинност, се опита да прехвърли отговорността върху институцията в Брюксел.
„Ако действително е било извършено някакво нарушение, Европейският парламент не е изпълнил предупредителната роля, която е трябвало да има“, заяви Льо Пен.
По думите ѝ ЕП е бил „наясно с всички елементи, които съставляват тези договори“, като подчерта, че „нищо не е било прикривано“.
Процесът по обжалване ще продължи около месец, а решение се очаква през лятото. Ако съдът потвърди първоинстанционната присъда, Льо Пен ще бъде възпрепятствана да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., които се смятат за най-добрия – и вероятно последен – шанс да достигне до най-високия държавен пост.
При първоначалното дело тя беше осъдена и на четири години затвор, от които две условно, както и на глоба от 100 000 евро. При евентуално отхвърляне на обжалването, Льо Пен отново е изправена пред риск от максимална присъда – до 10 години затвор и глоба от 1 милион евро.
Въпреки това правни източници отбелязват, че тя би могла да остане президентски кандидат, ако бъде наложена по-кратка забрана за заемане на изборни длъжности и не ѝ бъде постановено изтърпяване на наказание под домашен арест.