Руският президент Владимир Путин се сблъсква с критични предизвикателства, които застрашават амбициите му за глобално влияние. Проектът му за възраждане на статута на „велика сила“ е изправен пред сериозен крах както на бойното поле в Украйна, така и в международните отношения, анализира европейската редакция на Politico.
Обещанието на руския държавен глава „да го направи отново“ – референция към съветските военни успехи и изпращането на армия на запад – се реализира само частично и с огромна цена. Към днешна дата войната в Украйна продължава вече 1418 дни, което надхвърля продължителността на отбраната на Москва срещу нацистите по време на Втората световна война.
Равносметката е тежка: Русия контролира само част от желаната територия, а загубите в жива сила на руската армия достигат приблизително 1,1 милиона души. Междувременно украинските удари са оставили 600 000 жители без електричество в граничния район на Белгород.
В геополитически план, мрежата от съюзници, която Путин старателно изграждаше в продължение на две десетилетия, започва да се разпада. Кремъл претърпя стратегическо поражение в Близкия изток след падането на режима на Башар Асад в Сирия през 2024 г. Ситуацията не е по-розова и в Южна Америка, където според информацията САЩ са поели контрола над Николас Мадуро. Допълнителен удар за Москва е и невъзможността да предотврати завземането на петролен танкер, плаващ под руски флаг.
Изданието отбелязва: „Още по-лошото е, че въпреки че Москва е затънала в Украйна, глобалната мрежа от съюзници, която Путин изграждаше в продължение на две десетилетия, изглежда се разпада, подложена на изпитание от неочаквано войнствения президент на САЩ Доналд Тръмп“.
Критиките към руското ръководство се чуват дори от вътрешни гласове. „Цяла една епоха приключва“, написа провоенният блогър Максим Калашников, обобщавайки настроенията.
Характерно за стила на Путин, той все още не е коментирал публично събитията във Венецуела или Иран, оставайки верен на навика си да делегира съобщаването на лошите новини на своите подчинени.
Въпреки поредицата от неуспехи, Кремъл продължава опитите да демонстрира мощ. Миналата седмица срещу Украйна бе използвана хиперзвукова ракета „Орешник“. Бившият дипломат Борис Бондарев коментира тази стратегия:
„Дори и Русия да е слаба, Кремъл ще се стреми да покаже, че е силен“.
В заключение Politico посочва, че Русия никога не е разполагала с истински съюзници в лицата на режимите във Венецуела и Иран. Оказваната помощ често е имала предимно пропаганден характер, а Техеран и Каракас не възприемат Москва като надежден защитник при критични кризи, за разлика от сценария със Сирия в миналото.