Администрацията на Доналд Тръмп се подготвя още в сряда да обяви нова управленска структура за Ивицата Газа, с цел преминаване към „втората фаза“ на примирието, въпреки сериозния скептицизъм сред съюзници и липсата на широка международна подкрепа и финансиране, пише Financial Times в обстоен анализ.
Американски и израелски представители настояват, че напредък е възможен, въпреки противоречивото им минало, свързано с Хуманитарната фондация за Газа (GHF) – частна схема за разпределение на помощи, чиито маршрути са се превърнали в сцена на смъртоносни инциденти със стрелба.
„Бързи победи“ и първи политически сигнали
Според четирима източници, запознати с плановете, САЩ и Израел възнамеряват да съчетаят политическите съобщения с т.нар. „бързи победи“, сред които:
- пълно отваряне на граничния пункт „Рафах“ с Египет,
- разширяване на медицинската помощ за палестинците,
- облекчаване на ограниченията за внос в Газа.
Николай Младенов – очакван „висш представител“
Според източници, Николай Младенов, бивш министър на отбраната на България и бивш пратеник на ООН, се очаква да бъде обявен за „висш представител“ на Газа. Той ще оглави 14-членен палестински технократски комитет, който трябва да поеме ежедневното гражданско управление на територията.
Младенов не е бил свързан с GHF, което според дипломати повишава доверието към него в международен план.
„Трябва да покажем, че могат да постигат резултати“, коментира дипломат от региона, визирайки бъдещата роля на технократския комитет.
Ключови фигури и отложени решения
САЩ планират да обявят изпълнителен комитет към по-широк „борд за мир“, в който се очаква да участват:
- Стив Уиткоф, специален пратеник на САЩ,
- Джаред Къшнър, зет на Тръмп и основен архитект на политиката му за Газа.
Самият „борд за мир“, оглавяван от Тръмп и други световни лидери, вероятно ще бъде отложен.
Графикът може да се промени и в зависимост от това дали Тръмп ще реши да предприеме военни действия срещу Иран – възможност, с която президентът вече е заплашвал.
Сериозни пречки: пари, сигурност и „Хамас“
Въпреки плановете, ключовите проблеми остават нерешени:
- липса на финансиране – събрани са около 1 млрд. долара, при нужни десетки милиарди,
- отказ на западни и мюсюлмански държави да изпратят мироопазващи сили,
- контролът на Израел върху около половината от Газа и затягането на властта на Хамас в останалата част,
- неясни перспективи за разоръжаване на Хамас, което Израел поставя като условие за по-нататъшно изтегляне и възстановяване.
Критики и „Project Sunrise“
Критици – включително израелски и западни официални лица – твърдят, че плановете са откъснати от реалностите на сигурността. Те посочват и амбициозния проект „Project Sunrise“ – 112 млрд. долара визия за превръщане на Газа в луксозен, високотехнологичен анклав в рамките на десетилетие.
„Те са фокусирани върху ‘Sunrise’ и работят наобратно, но между настоящата ситуация в Газа и тази визия няма нищо по средата“, казва източник, запознат с процеса.
Друг дипломат обобщава иронично:
„Те смятат, че слънцето изгрява, защото те са се събудили.“
Какво следва
Американските представители планират да използват Световния икономически форум в Давос, за да търсят финансова и политическа подкрепа. Въпросът обаче остава дали администрацията на Тръмп ще бъде готова да окаже реален натиск върху правителството на Бенямин Нетаняху, ако това се окаже необходимо.
„И Израел, и Хамас искат да печелят време и да запазят статуквото. Най-вероятният сценарий е американците да се опитат да минат някак си“, заключава източник, близък до планирането.