Бившият вътрешен министър Младен Маринов защити категорично запазването на правото на избор между гласуване с хартиена бюлетина и машина. В коментар относно честността на изборния процес, той се противопостави на идеите за пълно премахване на хартията, изтъквайки аргумента, че голяма част от избирателите нямат доверие на машинния вот.
„Защо трябва ние да решаваме как ще гласува един човек, ако той има право на избор? Имам майка и баща, които искат да гласуват на хартия, да им забраним да гласуват, така ли?“, попита реторично Маринов. Той подчерта, че статистиката от последните избори показва, че „две трети от хората гласуват на хартия“ и това предпочитание не бива да се пренебрегва.
Основното притеснение на бившия вътрешен министър е свързано с липсата на прозрачност и възможност за физическа проверка при машинното гласуване. „Как да провериш една машина, която ти изкара една касова бележка накрая? Има памет, ама вие виждате ли тая памет?“, заяви той, допълвайки, че „няма как да повярвам на нещо, което не мога да го контролира“. В подкрепа на тезата си той спомена и международния отзвук по темата, отбелязвайки, че „Тръмп казва друго пък за тия машини“.
Маринов не отрече наличието на изборни нарушения, но ги отдаде по-скоро на административни грешки на секционните комисии, в които работят „хора нормални“, които „не са завършили висше образование да провеждат избори“. Той възрази срещу медийните внушения, че целият изборен процес е компрометиран.
Относно бъдещи промени в изборното законодателство и въвеждането на сканиращи устройства, Маринов изрази мнение, че те биха били полезни, ако генерират електронна бюлетина. Според него това би елиминирало практиките за манипулация чрез дописване и драскане, което прави бюлетините невалидни. „Тая бюлетина винаги може да я провериш“, заключи той, акцентирайки върху нуждата от видим резултат, който може да бъде контролиран по всяко време.