Президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на редовно правителство, но нито един от тях не доведе до кабинет. Първият мандат, даден на коалицията ГЕРБ–СДС, беше върнат незабавно. Вторият – на „Продължаваме промяната – Демократична България“, също не успя да събере парламентарна подкрепа.
Третият мандат бе предоставен на „Алианс за права и свободи“ (АПС), но и той беше върнат неизпълнен. С това конституционната процедура за съставяне на редовно правителство беше изчерпана, а страната навлезе в сценарий за служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори.
При липса на парламентарно мнозинство президентът е длъжен да проведе консултации с парламентарните групи и да назначи служебно правителство по предложение на служебен министър-председател. След това държавният глава насрочва предсрочни избори, които по Конституция трябва да се проведат до два месеца от назначаването на служебния кабинет. Народното събрание продължава да функционира до началото на предизборната кампания, която стартира един месец преди изборния ден.
След конституционните промени от 2023 година президентът вече няма пълна свобода при избора на служебен премиер. Той може да посочи такъв само от т.нар. „домова книга“ – ограничен списък от висши държавни длъжности.
Според действащия Основен закон, Румен Радев разполага с избор между 10 възможни кандидати. Това са председателят на Народното събрание Рая Назарян, управителят на Българската народна банка Димитър Радев, както и подуправителите на БНБ Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков. В списъка попадат още омбудсманът Велислава Делчева и заместник-омбудсманът Мария Филипова, както и председателят на Сметната палата Димитър Главчев и неговите заместници Мария Николова и Силвия Къдрева.
В Конституцията обаче не е разписан механизъм за действие в случай, че нито един от допустимите кандидати не приеме да стане служебен министър-председател, което оставя открит въпрос при евентуален институционален отказ.