Кралски указ от 1952 година задължава Дания да реагира незабавно с военни действия при всяко нападение срещу Гренландия – дори без изрично разрешение от висшето военно командване. Това става ясно на фона на засиленото напрежение около арктическия остров и амбициите на текущия президент на Америка Доналд Тръмп спрямо региона.
- Реклама -
След среща във Вашингтон в сряда датски и гренландски дипломати заявиха, че стремежът на Тръмп да установи контрол над Гренландия не е отпаднал, въпреки договореността за създаване на работна група между страните за обсъждане на сигурността в Арктика. Копенхаген и Нуук не изключват сценарий, при който Вашингтон може да предприеме военни действия срещу острова.
При подобно развитие, датските сили на място са длъжни да влязат в бой незабавно, дори без връзка с Генералния щаб. Това е записано в т.нар. „Правила за действие“, приети с кралски указ преди 74 години.
„В случай на нападение срещу територията на Датското кралство, атакуваните сили трябва незабавно да влязат в бой, без да чакат или да искат заповеди, дори ако командирите не са запознати с обявяването на война или със състояние на конфликт“, гласи текстът на указа.
На практика това означава, че датската армия е задължена да отвърне или да започне отбранителни действия, дори ако няма официална заповед или ако обстоятелствата възпрепятстват получаването ѝ, съобщава 20minutos.
Като част от Кралство Дания, Гренландия попада под защитата на датските въоръжени сили. Островът преминава от колония в датска провинция през 1953 година, а през 2009 г. получава статут на широка автономия. Въпреки това отбраната, националната сигурност и външната политика остават под контрола на Копенхаген.
На фона на повтарящите се изявления и индиректни заплахи от страна на САЩ, Дания обяви засилване на военния си контингент в Гренландия, както и стартиране на съвместни наблюдателни и отбранителни учения с държави от НАТО. Парадоксално, именно Тръмп настоява алиансът да посредничи при хипотетично прехвърляне на острова под американски контрол.
Ситуацията превръща Гренландия в потенциална гореща точка в Арктика, където исторически правни текстове се сблъскват с нови геополитически амбиции.
