Близо 75 хиляди българи празнуват Антоновден.
Денят е сред значимите зимни празници в народния и църковния календар.
По данни от статистиката повече дами празнуват имен ден, отколкото мъже – 43 432 жени срещу 31 213 мъже.
Именници днес са: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.
На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики – един от най-почитаните християнски светци. В житието му е записано, че прекарва 20 години в пълно усамотение в постройка в пустинята, отдаден на пост и молитва.
Светецът доживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата срещу арианската ерес, като влязъл в открит диспут в Александрия и победил еретиците.
В народния календар Антоновден се почита като ден за предпазване от болести.
Според народните вярвания на този ден жените не предат, не плетат и не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
За празника се приготвят содени питки, намазани с петмез, които се раздават на близки и съседи за здраве. Една питка се оставя на тавана „за белята, за лелята“ – както народът нарича чумата. Поради това Антоновден е известен още и като Лелинден.
Според легенда Антон и Атанас били братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се празнуват един след друг, а на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.