При прекратяване на пълномощията на президента и вицепрезидента, председателят на Народното събрание поема функциите на държавен глава, а парламентът е длъжен да насрочи избори за президент в срок от два месеца. Това заяви Наталия Киселова пред БГНЕС, коментирайки хипотезите около евентуална институционална криза.
„Дотогава, докато президентът не е подал оставка пред Конституционния съд, това, което може да се коментира, са хипотези“, подчерта Киселова.
Тя уточни, че конституционната процедура е ясна и не оставя поле за политически тълкувания, ако се стигне до едновременно прекратяване на мандатите на държавния глава и вицепрезидента.
По темата за евентуален нов политически проект, свързван с президента, Киселова заяви, че подобни разговори могат да се водят едва след като такъв проект стане факт. Тя припомни, че досега в парламентарната група на БСП е ставало дума единствено за политическо съдействие с президента, когото партията подкрепя.
„За нов политически проект е въпрос, който ще се обсъди, след като е факт“, каза тя.
Киселова коментира и темата за служебния премиер, като изрази критика към решението на Конституционния съд, свързано с оспорената листа от длъжности, от които може да бъде излъчен такъв.
„Конституционният съд остави без окончателно произнасяне този въпрос и мисля, че това беше грешка, която твърде бързо ни застигна“, заяви тя.
По отношение на Изборния кодекс и идеята за въвеждане на нови устройства в изборния процес, Киселова изрази мнение, че подобна промяна не бива да се прави прибързано. Според нея темата трябва да бъде отложена за 2027 г., след като преминат редовните президентски избори, и да се приложи експериментален подход, за да се оцени ефективността на подобни технологии.
but