Френският президент Еманюел Макрон подготвя инициатива за активиране на най-мощния търговски механизъм на Европейски съюз срещу Съединените щати. Поводът са митата, наложени от текущия президент на Америка Доналд Тръмп, които Брюксел разглежда като форма на икономически натиск във връзка със спора около Гренландия. Темата излезе на преден план след анализ на икономиста Стефчо Станев, публикуван във Facebook, който очертава правната рамка и потенциалните последици от подобен ход.
„Оръжието“ на ЕС е новият механизъм, наречен „Инструмент за борба с икономическата принуда“ (ACI / ИБИП), уреден с Регламент 2023/2675.
ИБИП е сравнително нов инструмент в арсенала на Съюза и досега никога не е бил прилаган на практика. Той е създаден като директен отговор на напрежението между Китай и Литва заради Тайван, но още при приемането му е замислен и като резервен план при икономически натиск от големи глобални играчи, включително Русия и САЩ. Основната му цел е да даде възможност на ЕС да реагира, когато трета държава използва търговски или финансови мерки, за да принуди Съюза или отделна държава членка да промени своя политическа позиция.
„При преценката дали има икономическа принуда се анализират интензитетът, мащабът и продължителността на действията, дали те са част от по-широк модел на натиск, дали засягат суверенитета на ЕС и има ли реален международноправно признат интерес, както и дали е направен добросъвестен опит за решаване на спора чрез преговори“, посочва Станев.
Ако механизмът бъде задействан, Европейската комисия ще разполага с изключително широк спектър от ответни мерки. Те обхващат не само мита и такси, но и ограничения върху търговията със стоки и услуги, достъпа до обществени поръчки, инвестициите, финансовия сектор, интелектуалната собственост, както и допълнителни регулации за храни, земеделски и химически продукти. Именно този всеобхватен характер превръща ИБИП в т.нар. „търговска базука“ на ЕС.
Процедурата за активиране е ясно разписана. Европейската комисия започва проверка по собствена инициатива или по мотивирано искане. Ако установи наличие на икономическа принуда, тя предлага акт на Съвета на ЕС, с който официално се констатира нарушението и се отправя искане за прекратяване на мерките и евентуално обезщетение. Решението се приема с квалифицирано мнозинство, което изключва възможността една държава да го блокира с вето. Следва период за деескалация, в който третата страна получава срок да прекрати натиска, а при отказ Комисията може самостоятелно да наложи ответни мерки, които да влязат в сила до три месеца, а при спешност и незабавно.
Паралелно с евентуалното задействане на ИБИП се очаква и „замразяване“ на търговското споразумение между ЕС и САЩ от август 2025 г. Допълнителен сигнал за сериозността на ситуацията е свикването на извънредна среща на посланиците на държавите членки по инициатива на кипърското председателство на Съвета на ЕС. Ходът на Макрон поставя началото на нов етап в трансатлантическите отношения, в който Брюксел демонстрира готовност да използва пълния си институционален и икономически капацитет.