България заема тревожно място в челната петица на държавите с повишен риск от професионално прегаряне, известно като бърнаут. Това сериозно предизвикателство пред пазара на труда води до значителни финансови последици, като загубите за икономиката надхвърлят 600 милиона лева годишно. Данните са част от актуално изследване на Българската стопанска камара (БСК), представено пред БНТ от Томчо Томов, директор на Националния център за изследване на компетенциите към камарата.
Проучването обхваща четири ключови сектора с високо обществено значение – здравеопазване, образование, съдебна и охранителна система. Анализът показва, че сред най-тежко засегнатите от синдрома на професионалното изчерпване са лекарите, журналистите, IT специалистите, както и служителите в полицията и пожарната. Основните симптоми, които специалистите отчитат, включват емоционално изчерпване, деперсонализация и драстичен спад в личната работоспособност.
Психологът Велин Георгиев обяснява механизма, по който стресът разрушава работния процес, като подчертава, че първите поражения са върху емоционалната стабилност. „Емоционалната система е първата, която се изтощава. Тя не успява да се справи. Първата такава защита е да ограничим комуникацията с другите хора, които ни създават този стрес. Защитавайки се по този начин, ние ограничаваме възможността да бъдем професионално ефективни. Веднага се нарушава целият производствен процес. От там нататък започват конфликти с колегите по веригата, след това с ръководството, защото нещата не вървят и от там нататък цялата организация започва да страда“, коментира експертът.
Въпреки сериозността на проблема, данните на БСК разкриват, че едва около 20% от работодателите в страната осъзнават необходимостта от конкретни мерки за съхраняване на служителите си. Липсата на превенция води до преки финансови щети за държавата и бизнеса.
Томчо Томов изтъква, че финансовото измерение на проблема е значително и продължава да расте. „Разходите и на държавата, и на работодателите средногодишно са около 600 млн. лева. И те нарастват за обезщетения поради заболявания. Но тук трябва да добавим, от гледна точка на обществото и икономиката, трябва да добавим и обезщетения, свързани с професионални заболявания в основата на които също стои стрес и бърнаут“, категоричен е директорът на центъра към БСК.
Проблемът има глобални измерения, като според статистиката на Световната здравна организация (СЗО) почти половината от работещите хора на планетата – 48%, страдат от прегряване на работното място. В световен мащаб се губят 12 милиарда работни дни годишно заради отсъствия, породени от това състояние.
Томчо Томов пояснява мащаба на глобалните загуби: „Някъде около 12 млрд. дни се губят годишно в света от болнични, свързани с бърнаута. Това съставлява около 1 трилион долара годишно разходи за намалена трудоспособност, обезщетения, което е и някъде около 1% световния брутен вътрешен продукт.“
Ако към преките загуби се добавят и косвените ефекти като демотивация, закъснения, текучество, ниска технологична дисциплина и трудови злополуки, негативният ефект нараства драстично до 6-7 трилиона долара, което се равнява на 6% от световния БВП.