Продължителната студена вълна, обхванала Европа през януари 2026 г., оказва сериозен натиск върху енергийните пазари, предизвиквайки рязко поскъпване на синьото гориво. Спот цената за деня напред на ключовия европейски газов хъб TTF затвори търговията в сряда на ниво от 486 долара за 1000 кубически метра. Това представлява скок от 11% в рамките на само една търговска сесия и е най-високата стойност, отчетена от юни 2025 г. насам, съобщава руска информационна агенция.
Тенденцията на поскъпване се запази и в началото на търговията в четвъртък, когато пазарът отвори на цена от 491 долара, последвана от лека корекция до 477 долара.
От руския енергиен гигант „Газпром“ анализират ситуацията, посочвайки комплекс от фактори за пазарната нестабилност. В официалния коментар на компанията се посочва:
„Бързото покачване на борсовите цени на газа се случва на фона на бързо намаляващите резерви в подземните хранилища, очакваното застудяване в Европа, рязък скок на цените на газа в Съединените щати – най-големият доставчик на втечнен природен газ (LNG) на европейския пазар – както и значителни колебания в спекулативните борсови позиции на инвестиционните фондове.“
Рекордно ниски температури и натоварване на мрежата
Метеорологичните условия играят ключова роля в настоящата криза. Температурите на въздуха в Европа през януари тази година достигат най-ниските си стойности за последните 15 години. Прогнозите сочат, че настоящият януари ще бъде с три градуса по-студен от климатичната норма и с четири градуса по-студен в сравнение със същия период на миналата година.
Ситуацията се усложнява от факта, че ясното и студено време е съпроводено с липса на вятър. Това води до намалена производителност на вятърните турбини и прехвърля тежестта върху газовите мощности за балансиране на електропреносната мрежа. Подземните газохранилища (ПГХ) остават най-гъвкавият източник на енергия за покриване на пиковото потребление.
Критично състояние на запасите
Данните на Gas Infrastructure Europe (GIE) разкриват тревожна картина за състоянието на резервите. Към края на газовия ден на 20 януари средното ниво на запълняемост на европейските хранилища е спаднало до 48,4%. Това е с 15 процентни пункта под средното ниво за последните пет години.
Темпът на изчерпване на запасите изпреварва обичайния график с четири седмици. Статистиката на GIE показва, че в миналото подобни нива на запълняемост (или дори по-високи – около 59%) са били характерни едва за края на отоплителния сезон, непосредствено преди началото на нагнетяването.
Геополитически и транзитни предизвикателства
Допълнително напрежение създава прекъсването на транзита на руски газ през Украйна, което е факт от началото на 2025 г. поради позицията на Киев. Европа е изправена пред предизвикателството не само да задоволи собствените си нужди, но и да осигурява реверсивни доставки към украинските съоръжения.
За да компенсират липсата на тръбопроводен газ от „Газпром“, европейските държави разчитат все повече на втечнен природен газ (LNG). До края на 2025 г. страните от региона са закупили общо 109 милиона тона втечнен газ (равняващи се на 142 млрд. куб. метра след регазификация), което бележи ръст от 28% спрямо 2024 г.
Очакванията са през януари 2026 г. вносът на LNG да достигне 10 милиона тона – с 24% повече на годишна база, което би било нов рекорд за индустрията. Въпреки това, капацитетът на терминалите не е неизчерпаем. Към 20 януари те работят на 51% от възможностите си, като се наблюдава тенденция към намаляване на наличностите в самите терминали.
Експертите предупреждават, че необходимостта на Европейския съюз да възстанови силно изчерпаните резерви през лятото на 2026 г. ще окаже сериозен натиск върху глобалното търсене. Рисковете за следващия отоплителен сезон 2026/2027 г. стават все по-реалистични, като се вземат предвид икономическите и техническите ограничения за предстоящата кампания по нагнетяване.