Работата на Народното събрание блокира за втори пореден ден, след като депутатите не успяха да съберат необходимия кворум за обсъждане на промените в Изборния кодекс. Въпреки напрегнатото очакване, разглеждането на новите изборни правила вероятно ще бъде отложено за следващата седмица.
В петък председателстващият заседанието Костадин Ангелов направи три неуспешни опита да даде старт на пленарния ден. При две от проверките системата отчете регистрация на едва 119 народни представители. Въпреки че в залата присъстваха повече депутати, представителите на опозицията категорично отказаха да се регистрират в знак на протест срещу предлаганите изменения. Ситуацията е продължение на събитията от четвъртък, когато идеите за промени разцепиха управляващото мнозинство, а част от групата на БСП не се регистрира, което също доведе до падане на кворума.
Основната ябълка на раздора са новите „сканиращи устройства“, чието въвеждане беше решено по време на изтощително 13-часово нощно заседание на правната комисия. Технологията предвижда гласуване с хартиена бюлетина, която избирателят попълва и вкарва в машината. Устройството отпечатва контролна разписка, която след това се пуска в специална кутия. Ако скенерът вече е приел бюлетината, избирателят няма право да променя вота си чрез повторно гласуване, но ако бюлетината не е попълнена коректно, машината я връща.
От опозицията изразиха остри съмнения, че тази поправка има скрита цел – да остави гласуването само с хартиена бюлетина за предсрочните избори, тъй като няма технологично време за доставка и сертифициране на новите устройства. Зам.-шефът на ЦИК Цветозар Томов също предупреди, че комисията не е готова да работи с подобни сканиращи устройства. Въпреки притесненията, председателят на правната комисия Анна Александрова увери, че ако устройствата не бъдат доставени навреме, „ще се гласува както досега: с хартия и машини“. Това уточнение бе записано и в заключителните разпоредби на доклада по предложение на ГЕРБ.
Друг сериозен спор предизвика предложението избирателните списъци да се актуализират не по данните на ГРАО, а въз основа на информацията на НСИ от последното преброяване на населението през 2021 г. Експертите са скептични към реализацията на тази идея. Председателят на НСИ Атанас Атанасов предупреди депутатите, че институтът няма законово право да предоставя лични данни за съставяне на списъци, позовавайки се на регламент на ЕС от 2009 г., който изрично забранява предоставянето на индивидуални данни на изпълнителната и съдебната власт. Петя Буланова от ГРАО допълни, че преброяването не отчита динамичните миграционни процеси и новопридобитото гражданство.
Политическото напрежение ескалира и в директни сблъсъци между партиите. Тошко Йорданов от ИТН обвини ПП-ДБ в лицемерие, заявявайки, че в началото на 51-ото Народно събрание са подписали декларация за изчистване на така наречените „мъртви души“ от списъците, но не са я спазили при гласуването в комисия. В изблик на емоция той демонстративно скъса документа пред медиите, прогнозирайки манипулации на вота и пренаписване на протоколи.
Отговорът на ПП-ДБ не закъсня. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов определи инициативата на ИТН като „неграмотно предложение“. Той разясни, че в съответствие с подписаната декларация, тяхната формация е внесла алтернативно предложение – хората без валидни лични карти, които не са заявили издаване на нови, да не попадат в избирателните списъци.