На 3 февруари Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Света Анна пророчица. В деня след Сретение Господне (2 февруари) се отбелязва паметта на двамата светци.
Според легендата Симеон бил един от 70-те преводачи, натоварени да преведат старозаветните книги от еврейски на гръцки по заповед на египетския цар Птоломей II Филаделф (285–246 г. пр. Хр.). В народната традиция денят е известен като зимния Симеоновден, а неговото лятно съответствие се отбелязва на 1 септември, когато празнуват и хората с това име.
Зимният Симеоновден и зимната Богородица са свързани най-вече с бременните жени, младите булки и майките. Според поверията по това кой човек първи прекрачи прага на дома се гадае дали добитъкът през годината ще се множи с мъжки или женски приплод.
В народните вярвания зимният Симеоновден се смята за един от най-неблагоприятните дни в годината. На места е познат като Симеон Бележник, защото според поверията оставя белези и рани по хората. Именно затова се смята, че не бива да се работи с остри предмети.
Трети февруари е и последният от т.нар. Вълчи празници. В този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел или смет навън, за да не се разгневят вълците и да не нападат стадата. Традицията повелява също да не се дава нищо назаем и да не се изнасят вещи от дома, за да не „излезе берекетът“.
В народната памет 1, 2 и 3 февруари са известни като Вълчи празници, Трифунци или Мратинци, посветени на вълка. В тези дни се спазват редица забрани – жените не плетат, не предат, не тъкат и не перат, за да предпазят дома и стопанството от беди.