Животът на хиляди деца в Южна Корея е подчинен на извънкласно обучение в частните школи „хагвони“, където учениците прекарват до 40 часа седмично след редовните учебни занятия, подготвяйки се за силно конкурентния прием в университетите. Натискът често започва още на четиригодишна възраст.
Години наред ежедневието на Ли Кьонг Мин преминава в превозване на двете ѝ дъщери между училище и различни частни образователни центрове, практика, следвана от повечето родители в страната. Основната цел е децата да си осигурят място в престижен университет, а ключът към това е изборът на подходящ хагвон, където се изучават допълнително математика, корейски и английски език.
Ли и съпругът ѝ, работещ във финансовия сектор, записват децата си в най-престижните школи, които могат да намерят. Седем дни в седмицата тя чака до късно вечер в кафенета, пълни с други родители, докато децата посещават занятията си. Там тя често вижда малки ученици, които вечерят и пишат домашни между отделните курсове.
Частното образование се превръща в норма
Разрастването на извънкласното образование през 90-те години, паралелно с търсенето на висше образование, превръща системата в почти универсална. Днес 80% от учениците в Южна Корея посещават частни курсове, а пазарът достига 20,3 милиарда долара през 2024 г., въпреки намаляващия брой ученици.
В Сеул дори четиригодишни деца полагат приемни изпити за предучилищни програми с обучение на английски, а някои започват подготовка за медицински специалности още в началното училище.
Тази практика предизвиква тревога, като Комисията по правата на човека в Южна Корея определя подобни изпити за малки деца като нарушение на техните права. Законодателите също обвиняват системата за задълбочаващата се криза в психичното здраве сред учениците, но реална промяна засега няма.
Безкрайният цикъл на тестове
В квартал Деачи в Сеул, където се намират над 1200 хагвона, конкуренцията е особено ожесточена. Там учениците преминават през постоянни „тестове за ниво“, необходими за прием в престижни школи.
Родителите често записват децата си в допълнителни курсове, само за да се подготвят за приемните изпити в други хагвони. Според Ли, ако някой иска детето му да влезе в медицински факултет, трябва няколко пъти да премине цялата гимназиална математика още преди гимназията.
До 40 часа учене след училище
По думите на преподаватели, учениците в начална възраст прекарват поне 40 часа седмично в извънкласни занимания. Един учител разказва за шестгодишно дете, написало в есе, че се страхува семейството му да не стане нещастно, ако то не успее в училище.
Все повече родители започват да поставят под въпрос цената на този натиск. Майка от Сеул споделя, че е преосмислила приоритетите си след трагичен случай със съученичка на дъщеря ѝ, която не успяла да влезе в престижен хагвон.
Растящи проблеми с психичното здраве
Психиатри предупреждават за увеличение на случаите на депресия при деца под 10 години, което според експерти е свързано с образователния натиск.
Ли забелязва как самочувствието на по-голямата ѝ дъщеря страда, защото се затруднява по математика. По думите ѝ, в южнокорейската система децата често се оценяват според слабостите им, а не според силните им страни.
През 2024 г. тя и съпругът ѝ изтеглят децата си от повечето хагвони, а самата Ли сменя професията си и започва работа като психолог и терапевт, където среща много майки и деца с подобни проблеми.
Образованието като въпрос на оцеляване
Според експерти силната конкуренция се дължи и на икономически причини – ограничени възможности за кариерно израстване, несигурни пенсии и големи разлики в доходите.
Много родители смятат, че образованието е единственият път към стабилно бъдеще, а за по-заможните семейства остава възможността децата да учат в чужбина.
Такъв избор прави и Ли, която през 2024 г. изпраща дъщерите си в пансион в Съединените щати, където те се адаптират успешно и вече не се чувстват изоставащи в учебния процес.
По думите ѝ, учениците, преминали през тежката подготовка в Деачи, често изглеждат като отличници, когато продължат образованието си в чужбина.