България демонстрира устойчиво развитие и значителен напредък в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), въпреки динамичната политическа обстановка през последните четири години. Тази висока оценка даде генералният секретар на ОИСР Матиас Корман при официалното представяне на доклада „Икономически преглед на България за 2025 г.“ в сградата на Министерския съвет.
По време на събитието в Гранитна зала, на което присъстваха премиерът в оставка Росен Желязков, министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова, министърът на външните работи в оставка Георг Георгиев и министърът на икономиката в оставка Петър Дилов, Корман изрази оптимизъм за финализирането на процеса.
„Високо оценяваме вашия продуктивен ангажимент на вашето правителство за напредъка за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Много добър е напредъкът. Надявам се да го доведем до успешен край до края на годината“, заяви той.
Корман акцентира върху факта, че въпреки честата смяна на правителства, страната е успяла да постигне надпартиен консенсус и стабилност в преследването на тази стратегическа цел. Администрацията получи признание за ефективно свършената работа по техническите параметри на присъединяването.
Икономическият анализ на организацията отчита положителни тенденции по отношение на благосъстоянието на населението. „Жизненият стандарт в България се доближи до този на страните членки на ОИСР“, посочи Корман, уточнявайки, че средният БВП на глава на населението е достигнал 64% от този на държавите в клуба.
В доклада се обръща внимание и на интеграционните процеси на страната в европейските структури. Отбелязвайки, че България е пълноправен член на Шенгенското пространство, председателят на ОИСР подчерта важността на предстоящото приемане на единната европейска валута. Очакванията са, че влизането в еврозоната ще стимулира инвестиционния климат и ще повиши заетостта.
Въпреки положителната посока на развитие, ОИСР отправя и предупреждения относно необходимостта от балансирана фискална политика. Инфлацията, макар и забавена, остава малко по-висока от средната за страните в еврозоната. Корман отбеляза, че българската продуктивност остава сравнително ниска и призова за внимание към бюджетните параметри.
„Социалните трансфери ще се увеличат по-бавно. Фискалната политика трябва да бъде овладяна. Бюджетният дефицит очакваме да бъде 3,9% въпреки силната икономика“, прогнозира той. Сериозно предизвикателство пред публичните финанси остава демографската картина.
„Очакваме пенсионният дефицит да остане над 4% от БВП“, допълни Корман, визирайки нарастващия натиск от застаряващото население.