Цената на тока за индустрията в България е 5-6 пъти по-висока в сравнение със скандинавските страни. Това стана ясно по време на представянето днес на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2026 г.
„Българският бизнес е изправен пред сериозно предизвикателство, свързано с цените на енергоносителите, като разходите за електроенергия у нас надвишават многократно тези в конкурентни европейски икономики“, каза Кирил Домусчиев, председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Той очерта мрачна картина за конкурентоспособността на родните предприятия. Той подчерта, че високите енергийни разходи неизбежно рефлектират върху крайните цени на стоките и услугите.
„Бизнесът в България плаща една от най-скъпите електроенергии в Европа, което означава загуба на конкурентоспособност и по-високи цени на продуктите и услугите, с отрицателен ефект върху обществото“, заяви Домусчиев.
В подкрепа на тезата си той представи сравнителен анализ на цените на пазара „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса за изминалата година. Средната цена е достигнала 107 евро на мегаватчас. Това равнище е с 20% по-високо от цените в Германия и със 70% над тези във Франция и Испания. Разликата е още по-драстична спрямо скандинавските държави, където енергията е в пъти по-евтина.
В отговор на тези предизвикателства, АОБР настоява за спешни мерки, включително гарантиране на компенсаторен механизъм за високите цени на тока и въвеждане на дългосрочни договори за енергоинтензивните производства. Работодателите призовават и за по-активна работа на Консултативния съвет за зелената сделка, за да се гарантира балансиран преход. Сред исканията са още изграждане на нови мощности при пазарни условия и пълна либерализация на пазара, като субсидиите се насочат единствено към енергийно бедните домакинства.
Освен енергетиката, фокусът на работодателите за 2026 г. остава твърдо върху макроикономическата и финансова стабилност. Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР, отбеляза, че политическата нестабилност забавя икономическия растеж и благосъстоянието на гражданите.
Един от новите акценти в приоритетите на асоциацията е категоричната защита на действащия данъчно-осигурителен модел. Бизнесът се обявява против опитите за промени в данъчната система, като отчита доброто изпълнение на приходната част в бюджета.
„Важно е държавата да се придържа към фискалните правила. Данните за изпълнението на бюджета показват чувствително завишение на приходите от данъци, което доказва, че имаме добър данъчно-осигурителен модел. Опитите да се променят данъците и осигуровките изкараха активните хора на площадите“, коментира Митрев.
Международната интеграция и репутацията на страната също заемат централно място в дневния ред на бизнеса. Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е определено като ключова цел. Паралелно с това, работодателите настояват за незабавно изваждане на България от т.нар. „сив списък“ за пране на пари, в който страната ни е единственият представител от Европейския съюз. Това обстоятелство нанася сериозни имиджови щети и отблъсква потенциални инвеститори.
Проблемът с кадрите продължава да бъде актуален, като АОБР предлага мерки за по-тясна връзка между образованието и нуждите на бизнеса. Това включва разширяване на дуалното обучение, повишаване на дигиталните умения и улесняване на достъпа до пазара на труда за работници от трети страни. В социалната сфера организациите настояват за прозрачен механизъм при определяне на минималната работна заплата, укрепване на пенсионния модел и оптимизация на болничната мрежа.
Асоциацията на организациите на българските работодатели обединява четирите национално представителни организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. В членуващите предприятия работят 82% от всички наети в страната, като те генерират 86% от брутната добавена стойност в икономиката.