Сигурни сме, че аудиторията на „Академия Здравитал“ е била нетърпелива да се излъчи първото издание на предаването за есенния сезон. Ето как дългоочакваният момент настъпи. Гост на водещия професор Христо Деянов бе проф. Атанас Кундурджиев. Събеседникът е началник на клиника по нефрология към университетска многопрофилна болница в гр. София, има познания и в областта на кардиологията. Акцентът в днешното предаване падна върху бъбречните и кардиологични усложнения при различни видове инфекции.
Възрастови промени при бъбреците
„Обикновено след 40-годишна възраст започват да отпадат някой от функционалните единици на бъбреците – нефроните. Тези промени трябва да са съобразени с начин на живот и медикаментите, които пациентите приемат. С възрастта човек има и хронични болки и се налага да приема обезболяващи, а те вредят на бъбреците, тези неща трябва да се съобразяват“ – начални думи на гостът.
При по-големите хора бъбреците намалят способността си да задържат течности и така дехидратацията, особено в летните месеци, е много опасна, възможно е да се стигне до редица усложнения. Тук е добре да обърнем внимание и на евентуално-появяващата се хипонатриемия. Това е състояние, при което нивата на натрий в кръвта падат под нормалните граници. Стигаме и до когнитивни нарушения при възрастните – те стават объркани и трудно се съсредоточават. Натрият има за цел да улесни функцията на нервите и мускулите, да регулира кръвното налягане. Дори при лека форма на хипонатриемия, човек е възможно да падне, съответно говорим за възможно счупване на костите.
Важни акценти от събеседниците в студиото
По думите на проф. Деянов, на пациент с бъбречни проблеми, трябва да му се направи подробен анализ на електролитните нива – натрий, калий, магнезий и др. Освен това според него:
„Всеки един човек, освен чисто календарната възраст, има и своя биологична възраст, защото при един индивид ще загинат едни нефрони, а при друг – повече, това е само по отношение на бъбреците.“
Началникът на клиниката по нефрология каза следното:
„Когато има бъбречна недостатъчност ние казваме, че артериалната хипертония е правило, а липсата й – изключение. Да не забравяме, че се променят и самите съдове, стават по-твърди, променя се и сърцето. Натрупва се съединителна тъкан, която дори да няма друга болест на сърцето, пречи на органа да се отпуска“.
От една страна еластичността на съдовете е свързана с генетична предразположеност, но сериозен фактор е и начинът на живот. Например прекомерната употреба на готварска сол и мазни храни втвърдяват образуванията. По мнението на проф. Атанас Кундурджиев много често, когато на пациент се предпишат лекарства за контролиране на кръвно, диабет, холестерол, те отказват да ги приемат, защото този тип болести не водят след себе си до физически дискомфорт. Целта на медикаментите обаче е да предотвратят натрупване на атеросклеротични плаки, възможни инфаркти и инсулти.
„Всяка година е добре да се прави профилактичен преглед на основните лабораторни показатели – липиден профил, кръвна захар, гликиран хемоглобин, кръвно налягане. Целта е да се хване в много ранен стадий някое хронично заболяване, което съкращава значително продължителността на живота“ – допълни водещия на предаването.
Цялата статия, прочетете тук!