На 4 ноември тази година е Архангелова задушница – денят, в който се молим за душите на починалите ни близки.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи задушници според православния календар.
Народът от край време я нарича още мъжка, защото на този ден се прави обща молитва за всички паднали воини за освобождаването на нашето Отечество.
Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден – защото събота е отредена за ден на покойниците. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя.
В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината.
Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва.
В събота Столичната община организира допълнителен транспорт във връзка с възпоменанието „Задушница“.
Снимка: БГНЕС
