Те могат да бъдат видени навсякъде около нас, в градовете, по булевардите, главните улици или пред входовете на домовете ни. Те са все повече – просяците и клошарите. Превръща ли се това в занаят или е неизбежен житейски изход в нечии живот? Именно затова решихме да ви ги покажем. Вероятно много от вас вече са се уморили от разказите за тези хора, но е факт че те са сред нас и са част от обществото ни. По средата на столичната търговска улица „Витошка“ се запознахме с него. Христо Иванов е от онези хора, които не се притесняват от това, което правят. Той проси вече две години. Пенсионер е по болест, получава от държавата пенсия в размер на 216.82 лв., но въпреки това не се отказва от най-голямата си страст – цигарите.
Христо не смята себе си за просяк и споделя, че хората проявяват милосърдие към него най-често по време на празници. Той като по-голямата част от хората търси вината за собственото си положение в политиците и политическата ситуация в страната. Гневи се, когато го питаме защо, след като няма пари и е болен продължава да пуши.
Другата категория хора, избрали улицата за свой дом, а небето за свой покрив са клошарите, които често подминаваме с отвращение. Виждаме ги най-често до кофите за боклук, където събират стари вехтории, кашони или остатъци от изхвърлена храна. Колко тъжно нали? По света, а и в България се изхвърлят тонове хранителни отпадъци, а хора като този безименен клошар търсят хляб в кофите. Той не пожела да каже нищо, дори не пожела да ни погледне, засрамен от това че се храни с парче непотребен и изхвърлен стар хляб, който за него вероятно е най-хубавото нещо, което може да намери. Една стара поговорка гласи: Никой не е по-голям от хляба.
ПРОФЕСИЯ ПРОСЯК – ДОХОДОНОСНА ИЛИ НЕ?
Те могат да бъдат видени навсякъде около нас, в градовете, по булевардите, главните улици или пред входовете на домовете ни. Те са все повече – просяците и клошарите. Превръща ли се това в занаят или е неизбежен житейски изход в нечии живот? Именно затова решихме да ви ги покажем. Вероятно много от вас вече са се уморили от разказите за тези хора, но е факт че те са сред нас и са част от обществото ни. По средата на столичната търговска улица „Витошка“ се запознахме с него. Христо Иванов е от онези хора, които не се притесняват от това, което правят. Той проси вече две години. Пенсионер е по болест, получава от държавата пенсия в размер на 216.82 лв., но въпреки това не се отказва от най-голямата си страст – цигарите.
Христо не смята себе си за просяк и споделя, че хората проявяват милосърдие към него най-често по време на празници. Той като по-голямата част от хората търси вината за собственото си положение в политиците и политическата ситуация в страната. Гневи се, когато го питаме защо, след като няма пари и е болен продължава да пуши.
Другата категория хора, избрали улицата за свой дом, а небето за свой покрив са клошарите, които често подминаваме с отвращение. Виждаме ги най-често до кофите за боклук, където събират стари вехтории, кашони или остатъци от изхвърлена храна. Колко тъжно нали? По света, а и в България се изхвърлят тонове хранителни отпадъци, а хора като този безименен клошар търсят хляб в кофите. Той не пожела да каже нищо, дори не пожела да ни погледне, засрамен от това че се храни с парче непотребен и изхвърлен стар хляб, който за него вероятно е най-хубавото нещо, което може да намери. Една стара поговорка гласи: Никой не е по-голям от хляба.