Начинът, по който САЩ реагират на събитията в Близкия Изток, принуждава техните съюзници да предприемат радикални стъпки, пишат Кенет Полак, старши научен сътрудник на Брукингския институт и Барбара Уолтър, професор в Училището за глобална политика и стратегия към Калифорнийския университет в статия за The Wall Street Journal.
Авторите се опитват да отговорят на въпроса защо външната политика на Обама в Близкия Изток претърпява крах и как това да се промени. Според тях стратегията на Вашингтон не само не работи, но и плаши отдавнашни съюзници-сунити – като Саудитска Арабия.
Политиката на САЩ принуждава саудитците да предприемат рисковани стъпки като например екзекуцията на шиитския проповедник Нимр ал-Нимр, а също и решението да се намесят в гражданската война в Йемен срещу хуситите – военнизирани хрупировки на шиитите.
Като главна грешка Полак и Уолтър посочват фиксирането върху „Ислямска държава“. Според тях това е все едно през 1941 да е била обявена война на отрядите на СС, а не на Хитлер и нацистката партия.
Продължавайки аналогията, авторите пишат, че такъв подход би означавал Рузвелт да призове Сталин и Чърчил да не се занимава с военните формирования на Германия, С „Луфтвафе“, военните заводи и да се фокусира само върху СС.
Това би било съвършено грешен подход, но точно такава политика водят САЩ в Близкия изток, пишат анализаторите.
„Сеещите смърт джихадисти са само симптоми на далеч по-сериозни проблеми в Близкия Изток. Фокусирайки вниманието си само на един симптом, а не върху това, което го е предизвикало, и опитвайки се да убедим целия регион да ни следва, ние се обричаме на провал“, пишат авторите.
За разлика от американската, руската стратегия за населението на региона е напълно логична. Русия застана на шиитска страна в конфликта, поддържайки шиитското малцинство в Сирия, както и Иран. Сунитите в Близкия Изток разбират тази стратетия, за разлика от тази на САЩ.
Според авторите проблемите на региона произтичат от краха на арабската държавна система в следвоенния период. Заради това в региона се разпадат държави, появяват се територии, в които власт практически няма и започват граждански войни. „Ислямска държава“ се появи в резултат точно на такава война – тази в Ирак.
По тази причина основна цел на САЩ трябва да бъде прекратяването на гражданските войни в региона, смятат авторите.
Дори САЩ да успеят да победят или да влошат положението на „Ислямска държава“, докато продължават гражданските войни, условия за появата на нови такива групировки ще продължат да съществуват.
Полак и Уолтър набелязват три етапа.
Първо, трябва да се измени военната динамика по такъв начин, че враждуващите страни в конфликта да бъдат убедени, че неговото продължаване е безполезно и че могат спокойно да сложат оръжие.
Второ, да се осигури справедливо разпределение на политическата власт и икономическите изгоди между враждуващите групи.
Трето, спазването на тези два пункта трябва бъде гарантирано от независими външни или вътрешни институции.
Според авторите такъв подход неведнъж е сработвал в следвоенния период, но САЩ в момента по някаква причина не се опитват да го прилагат.
