27.02.2016 Г. ПРИМИРИЕ В СИРИЯ, А СЕГА НАКЪДЕ?

23 февруари 2016 I 00:00

3

Повод за написването на този материал е вчерашното изявление на Владимир Путин:

Путин извънредно: Русия и САЩ прекратяват огъня. Асад насрочи парламентарни избори за 13 април.

Оригиналът с видео-обръщението е на официалния сайт на Кремъл.

Накратко – режимът на огъня се прекратява от 27.02.2016, но, внимание:
„Споразумението няма да се прилага за терористичните групировки Ислямска държава и Джебхат-ан-Нусра и за други терористични организации, признати за такива от Съвета за сигурност на ООН. „Те се изключват напълно от режима за прекратяване на бойните действия и ще продължим да нанасяме удари по тях”, заяви Владимир Путин.“

Накратко, с изключение на признатите за терористични организации, като Джебхат ал-Нусра, и Ислямска държава, и «и за други терористични организации, признати за такива от Съвета за сигурност на ООН.»

За мен лично това е от не много добра до направо лоша новина. Знам, досещам се, как ви звучи, затова съм длъжен да обясня. Ще започна по-отдалече.

През лятото, а по-точно през юни 2001 година в Македония Армията за национално освобождение (на албански: Ushtria Çlirimtare Kombëtare – UÇK), под предводителството на Джезаир Шакири с псевдоним Ходжа (на албански: Xhezair Shaqiri) запалиха гражданска война в Македония (2000-2001). Македония, за разлика от днес, имаше все още армия, въоръжение, имаше все още държава, държавност, и държавници, каквато днес вече САЩ са се погрижили (не само за тях в региона) да нямат, или поне не в такава степен. Тогава техните въоръжени сили са били, по данни на генерал Панде Петровски:

18.468 войници
54 танка
130 минохвъргачки
40 гаубици
10 ракетни установки
135 БТР
Хеликоптери „МИ-24“, „МИ-17“ и „МИ-8“

Въоръжените сили, силите на реда, полицията се сражаваха в тежки, кръвопролитни боеве, с много жертви от двете страни, и в крайна сметка успяха да притиснат албанските терористи в Арачиново (почти квартал на Скопие). Оставаха буквално 2-3 часа до финалната атака за унищожение, и всичко приключваше. Само, че…притичаха големите натовци Хавиер Солана, Джордж Робъртсън и Питър Фейт, и заповядаха (!) спирането на огъня! Македонската армия се строи в шпалир, и албанските терористи, натоварени в автобуси със спуснати пердета, спокойно се изнесоха.

Продължането го знаете: албанският е втори официален език, албанците са не само в парламента на Македония, но и в управлението, Тетово, Гостивар, Струга са практически вече под албанско управление, а миналата година в Куманово повториха упражнението, разредено с «цветна революция лайт» срещу премиер министъра Никола Груевски…засега неуспешна. Американският «демократичен избор» Зоран Заев тогава не успя.

Да се преместим в 2014 година, в Донбас, Новорусия. Опълченците направиха много «котли» (синоним на обкръжение) на голямо количество армейски подразделения на украинската армия, на батальоните Азов, Днепр, на формирования на «Десен сектор», като най-големия котел беше в Дебальцево. Там беше хваната в оперативно обкръжение между 30-40% от цялата украинска армия. Бяха обречени. И отново, по тайни договорки, се създаваха «коридори», и бяха пуснати да си отидат по живо, по здраво голямата част от обкръжените, без да бъдат унищожени, или взети в плен. Резултат: ДНР и ЛНР продължават да съществуват от хуманитарна помощ от Русия, украинската (всъщност, под американско командване) армия се прегрупира, усили, увеличи, въоръжи, обучи, и е готова за нови настъпателни действия.

Кой, кое, какво наложи тези «коридори» и «примирия» (вместо унищожение, и победен завършек), в това число и Минск-2, е въпрос с много подозрителни, много неизвестни, и твърде малко известни. Съдим само по развитието на събитията. Но резултатът си е стратегическа загуба на позиции, време и разположение на силите и за ДНР, ЛНР, и за Русия. Отворената кървяща геополитическа рана си стои отворена, и ангажираща вниманието и ресурсите и на ДНР/ЛНР, и на Русия.

Сега се връщаме на Сирия.

Напомням: Часове след завръщането си от VII асамблея на ООН в Ню-Йорк, Владимир Путин получи разрешение от Съвета на Федерацията (30.09.2015) за използване на руските Въоръжени сили извън пределите на Руската Федерация, и започна операция в Сирия по покана на д-р Башар Ал-Асад, срещу признатите за терористична организация ИДИЛ. Намесата започна с обещание, че сухопътна операция с руски сили няма да има, и ще се осъществява строго от въздуха, от ВКС (военно-космическите сили). Количеството самолети не е голямо (около 30-40 бойни, до 50-60 заедно с другите), количеството войници също не беше голямо (около 1000 човека), а снабдяването се осъществяваше главно чрез 9 танкера, които курсираха от порт Новороссийск в Черно море, през Босфора, и Дарданелите, до порт Латакия, в Сирия.

Бомбардировките се отразяваха блестящо през средствата за масова информация, и разкриха неподозираните дотогава сили и възможности на руските ВКС. НАТО, САЩ се стреснаха. Наплюнчиха калема, и прилежно си записаха – ние не можем да се справим с Русия военно. По-слаби сме. Нямаме с какво. Всъщност, имаме…или имахме:

дроновете (но те са крайно недостатъчни),
нерегулярната армия на ИДИЛ (но сега част от нея ще я «изпишем», а друга ще я преместим извън Сирия),
и регулярната армия на НАТО, от която обаче армия, способна да воюва, е само тази на Турция. Но Ердоган напоследък започна да хапе ръката, която го отхрани, и отгледа, иска да се еманципира, което означава, че въпросът – дали тази армия все още е наша, НАТО/САщ армия, е твърде остър. Все пак, ще опитаме да насъскаме и сблъскаме Турция с Русия. За целта чрез наш АУАКС ще кажем на турски (но всъщност, американски) F-16 да свали руски бомбардировач СУ-24 на 24.11.2015. С един куршум – два, и повече зайци.

Щом не можем да се справим военно, имаме маса други инструменти: политически, дипломатически (САЩ «петата колона» в Русия, влияние и натиск на други подчинени страни), финансови (световната монетарна система все още е наша), икономически (санкции, и финансиране на американските агенти за влияние в нужните страни).

Това е сложна игра, многоходова шахматна геополитическа партия, и прогнозите са от трудна, до невъзможна работа.

Но ще си позволя да споделя моите мисли по тези въпроси.

На 24.01.2016 Сирийската арабска армия, с подкрепата на руските ВКС, освободиха Салма. Тогава се готвеха да освободят и Рабия. Това вече е направено. На днешен ден вече е освободен и Кинсабба, което улеснява, и прави възможен контрола на пътя за стратегическия Джиср-еш-Шугур.

Обърнете внимание на новината от 24.01.2016: накратко, след тежки и кръвопролитни боеве на сирийската държавна армия с Ал-Нусра е освободила Салма (малко вдясно на цифричката 4 в горната лява част на картата), и се готвят, и Рабия (малко по-наляво).

24.01.2016 е почти 4 месеца след денонощните руски бомбардировки. Тоест, след участието на Русия във войната против ИДИЛ в Сирия.

А сега обърнете внимание – на какво разстояние са тези пунктове от Латакия, където е руския контингент: 40-50 км, 20-30 минути път с кола. Тоест, съвместните военни действия не са разчистили, и освободили даже периметъра от 50-100 км около крайбрежието, да не говорим за Ракка, турската граница, и границата с Ирак! Не е освободен на 100% даже и Дамаск! При 4 месеца люти, истински денонощни бомбардировки, и напън свръхсили от страна на оредялата и обезкървена сирийска армия!

Напомням – за постигането на победата трябват поне 150-200 самолета (там в момента има около 30-40 бойни, около 50 общо), и минимум +50-70,000 боеспособна наземна армия, за да се реши задачата. Такава армия, такава сухоземна подкрепа засега няма от никой! 4.5 години!

Китай, повтарям, милиарден КИТАЙ обеща (или изпрати)…само 5000!
Всичко това изисква и съответното снабдяване, логистика, и тил, какъвто там не само няма, но няма и как да има. Цялото снабдяване на Русия в Сирия досега е контролирано от НАТО (САЩ). Вижте картата с проливите, и всичко ще ви стане ясно…ако умеете да разбирате видяното.

Средиземно море. Там вдясно е порт Латакия. Колко пролива са възможни за Русия, за да стигне до там? Кой ги контролира?

Ето ви цяла Сирия. Победата в Салма, и освобождаване на Рабия са горе вляво, толкова малки, че на това разрешение на картата не са отразени даже като населени пунктове. Фактически под „човката“ от Турция над Сирия, откъм Средиземно море.

Русия. Намерете възможните, или най-кратките пътища по море, по които може да стигне до Латакия.

От Салма до Латакия, с кола. Вижте сами…

От Рабия до Латакия, с кола. Вижте сами…

Тоест, нещата в Сирия са точно толкова закучени, колкото описвах. Което не само на мен не ми харесва (но такова е положението) но не се харесваше и на ура-патриотите, и дважди ура-русофилите, които се надяваха на бързи и лесни победи. Заради описанието ми „Сирия“ ме наричаха с грозни некрасиви думи, едва ли не, бил съм преминал на обратната страна.

Да напомня за разумните: на чия страна си, не се определя по дитирамбите и лозунгите „Да живей!, Напред! Победа! Нашите ще ги размажат!“, които лесно се пишат, и още по-лесно се викат. Особено от невежи и нищо неразбиращи хорица, любители на прости отговор на сложни въпроси!

Просто, защото огромната част от „ура-патриотите“ не само не са офицери с образование по военно дело, тактика, и стратегия, но даже и не са били в казарма, и си представят всичко като на военен парад, или на компютърна игра.

Ети ви източник на новината. Да, оскъдно, но показателно е:
http://news.yahoo.com/syria-army-seizes-key-rebel-held-town-latakia-085537098.html

А сега погледнете картата, и намерете Латакия (там са руснаците), Салма (сега е взета с голям зор, и люти боеве) и Рабия.
После дръпнете картата, и вижте цялата Сирия.
Придобихте ли представа?
Разбрахте ли, какво е положението?
Още не сте?

Добре, напомням ви уроците по география:
1. Намерете Гибралтарския пролив. Вижте – кой го контролира, кои държави са там.
2. Намерете сега и Босфора, и Дарданелите. Знаете ли, кой ги контролира? Знаете ли, какви са отношенията на тази държава с Русия от 24.11.2015?
3. И последно – а сега вижте картата на Русия. И ми намерете друг морски път, по който да стигнат до Латакия. Намерихте ли? И аз така.

Ако някой смята, че могат да се снабдяват през Иран, напомням: погледнете още веднъж картата: между Иран и Сирия е Северен Ирак, контролиран от протурски кюрди, и от ИДИЛ, и Източна Сирия, която се контролира изцяло от ИДИЛ.

Освен това в момента Иран сменя политиката. САЩ ги ухажват интензивно, и това вече дава плодове.

Да, има данни за нова руска база в Ел-Камъшлъ , провинция Ал-Хасака, Северна Сирия, на границата с Кюрдистан.

Само, че, възнаква въпроса: как ще бъде осигурявана логистично и тилово (със снабдяване) тази база?

по море? Най-близкото е Каспийско. Но между него и базата са Иран, Ирак, и Турция. И Ел Камъшлъ няма пристанище. Няма и море. Проблем!
по земя? Между базата и Латакия са ИДИЛ. Откъм Каспия са изброените държави, и територии, контролирани от ИДИЛ. Но ИДИЛ между базата, и Латакия са вече посмачкани, така, че, това е възможен сценарий, но в близко бъдеще, едва ли точно сега.
по въздух? Всички самолети ще трябва да прелетят отново над враждебни държави, и трижди враждебния (и вече въоръжен с ПВО) ИДИЛ.

Не казвам, че е невъзможно. казвам, че е убийствено – и в икономическия, и в буквалния смисъл на думата.

Така, че, си имам големи съмнения. Надявам се, вече е разбираемо, защо.

Да ви върнем на началото:

2000-2001 година (20-21 юни) НАТО големците вадят от обкръжение в автобуси със спуснати пердета албанскте терористи от обкръжението в Арачиново, (Скопие), Македония.
2014 година отново под натиска на «обичайните заподозрени» са пуснати през «коридор» голяма част от решаващия котел в Дебальцево, Украйна.
2016 година, от 27 февруари, точно когато става ясно, че победата над терористите в Сирия е вече въпрос на седмици и месеци, но не и години, е взето отново решение за примирие и прекратяване на огъня между Сирия и Русия, от една страна, и…кои точно? Всички, без ИДИЛ/ДАЕШ, Джебхат Ал-Нусра, «и други терористични…». А къде е списъка, къде е каталога с тези там умерени-неумерени и полу-умерени терористични-не-терористични резачи на глави? Ей там е заровено кучето, и точно там е блатото, в което ще затънат и тия примирия, преговори, и тактически ходове.

Дали е време да отпишем Путин?
В никакъв случай! Умишлено описвам трудностите (истинските, нищо не измислям, не преувеличавам, и не добавям), пред които е изправен, за да отрезвя малко ура-патриотите, и нашенците-русофили, и да ги вкараме в трезви и разумни релси.

Сигурен съм, даже подозирам, че Путин има какво да направи, и как да го направи. Даже знам – откъде ще започне. Но няма смисъл да го коментирам. Дори е вредно. Поне публично.

Най-важното в случая е да се разбие порочния модел на мислене – Путин ей сега ще ги опатка всичките, ще срути долара, и САЩ, и ще дойде триумфално да освободи отново България, по стар руски обичай.

Тоест, всички (или прекалено много хора) боледуват от синдрома на Неволята – готованското детско непълноценно мислене, че ние трябва само да мрънкаме, да врънкаме, да охкаме, и да пъшкаме, и да изчакаме Путин и Русия жалостиво да ни освободят. Това е душевно заболяване! Тежка придобита умствена недостатъчност!

Няма да стане! И никога не е било по този детски и неверен начин!

Истината е съвсем друга, и трябва да бъде разбрана!

И чак когато разберем, че никаква Неволя няма да дойде, за да ни спаси (вместо нас), а трябва да „помогни си сам, да ти помогне и Господ“, тогава, и само тогава ще получим шанса да излезем от ямата, в която гнием вече четвърт век!

Още по темата:

ООН, САЩ, СИРИЯ, РУСИЯ И „QUO VADIS, DOMINE?“

КИТАЙ, РУСИЯ, СИРИЯ…, А БЪЛГАРИЯ?

СУ-24, МИ-8, F-16… РУСИЯ, ТУРЦИЯ (ИДИЛ), НАТО

ЙЕМЕН, БЛИЗО И ДАЛЕЧ

„БЕЖАНЦИ“ ИЛИ „БОЙЦИ ОТ АРМИЯТА ЗА НАХЛУВАНЕ“? ИЛИ ПРОСТО ПРИШЪЛЦИ?

КРАЯТ НА ЕВРОПА, НАЧАЛОТО НА ЕВРАБИЯ

Автор: Пламен Пасков