Анексията на Крим през 2014, „невидимото нахлуване“ на Русия в Източна Украйна, а също и подкрепата за режима на Башар Асад в Сирия свидетелстват за силна самоувереност и настъпателност в руската външна и военна политика, пише в американското списание The National Interest Мичел Йетс, асистент в университета на Западен Сидни.
През последните 5 години президентът Владимир Путин извършва модернизация и преструктуриране на руските въоръжени сили, повишавайки тяхната боеспособност и самочувствие. Но в същото време западните анализатори смятат, че военната реформа в Русия не е била успешна и не е успяла да постигне нещо повече от книжен тигър.
Това виждане не е състоятелно. Независимо от някои неуспехи, военната реформа, започната от Путин и неговия бивш военен министър Антолий Сердюков след грузинската война от 2008, повиши боеспособността на руската армия в момент, когато много от най-големите страни в НАТО съкращават военните си бюджети и числеността на армиите си.
В момента руските въоръжени сили са по-подготвени и по-способни да водят бойни действия, отколкото когато и да било след разпадането на Съветския съюз. Това е неочаквано за западните анализатори.
Разбира се, критичният анализ има основание. Може да се спомене програмата за строителство на самолетоносачи в условия, при които Русия няма необходимите съоръжения за производството и поддръжката им.
Освен това вероятно ще се окаже нереалистичен и планът за производството на стратегическите бомбардировачи Ту-160М2 и над 2000 танка Т-14 «Армата». В кадрово отношение увеличаването на броя на професионалните войнци и сержанти също може да се окаже проблематично. При падащите цени на петрола и газа е възможно по-нататъшните мащабни реформи в армията да не са по джоба на Русия.
Но в същото време, въпреки увеличените в последно време военни разходи на някои страни от НАТО, през цялото изминало десетилетие много от страните в алианса съкращаваха въоръжените си сили и отслабваха бойния им потенциал. Корекцията на тази отрицателна динамика започва едва сега.
Пример за това е, че Холандия свали от въоръжение основния си боен танк, а после отново го върна. Активността и настъпателните действия на Русия в най-близките ѝ страни и в Сирия принуди НАТО да преоцени не само своя боен потенциал, но и руския.
Активността на руския военноморски флот и особено на подводниците от състава на Северния флот, достигнала най-високото си ниво от 1991 насам, принуди САЩ да възстановят базите си за поддръжка на предназначените за подводна война самолети P-8A Poseidon в Исландия.
Министърът на отбраната Сергей Шойгу отново започна да провежда големи и внезапни учения по съветски маниер в Южния военен окръг. Това показва, че армията е готова за бойни действия.
Все по-често и все по-далече започнаха да летят стратегическите бомбардировачи. Операцията на „малките зелени човечета“ в Крим показва повишена ефективност на руските специални части, а действията в Сирия по суша, море и въздух са белег, че руските възможности за водене на общовойскови бой са нараснали.
Географски погледнато, руската военна реформа не би трябвало да предизвика безпокойство в Австралия. Но Русия както и преди е силен играч в Тихооокеанския регион.
Това се потвърждава от големите съвместни учения с китайците, сътрудничеството на двете страни в кибернетиката, полетите на стратегическата авиация в района на Гуам и даже в близост до западното крайбрежие на САЩ, а също и от появата на руски бойни кораби край източното крайбрежие на Австралия по време на срещата на Г-20 през 2014.
Заедно с това Русия обяви, че е доставила оръжия за армията на Фиджи и това говори за нарасналото ѝ стратегическо присъствие в южната част на Тихия океан.
Интервенцията на Путин в Сирия е пример за конфликта между стратетическите интереси на Австралия и Русия и политическото и военното ръководство на Австралия трябва да се съобрази с руските планове и възможности.
Австралийските военновъздушни сили извършват бойни полети не само на един и същ театър на военните действия с най-модерните и боеспособни руски самолети Су-35 и Су-34, но и в зоната на действие на системата за ракетна противоотбрана С-400 «Триумф».
Пресичането на пътищата на Австралия и Русия в Близкия Изток трябва сериозно да напомни, че руската военна реформа ще се отрази на австралийските отбранителни планове.
В своята Бяла книга по въпросите на отбраната австралийското правителство трябва комплексно да анализира последствията от руската военна реформа, а също и възможностите на Русия за присъствие в Тихия океан. Правителството трябва да прецени как намесата на Москва в Сирия ще повлияе на австралийската отбранителна политика.