ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Две бомби гръмнаха в неделя вечер. Едната в Анкара, другата в Германия. В Анкара бяха убити 34 души. В Германия жертви в буквалния смисъл нямаше. Но столът на канцлерката Меркел взе силно да се клати. ХДС загуби изборите в две федерални провинции, а в трета е първа сила, но там националистическата „Алтернатива за Германия“ е втора.
Двете неща са свързани не само понеже в Германия живеят над 3 милиона турци.
Войната в Сирия превърна Турция в магистрала за бежанците. Кюрдите, обнадеждени от развитието на събитията, се радикализираха. Позицията на Турция в сирийския конфликт увеличи изкушенията терорът да бъде употребяван като инструмент за пряко въздействие върху вътрешната ѝ политика.
Самата Турция използва бежанците като инструмент в пазарлъка си с Европейския съюз и – косвено – но както се забелязва ефективно – като средство за промяна на политическата картина в ключова страна като Германия, но също и в още няколко други държави.
По средата между Турция и Германия е нашата мила родина. От другата страна е Русия.
Войната и бежанците променят цяла Европа. Само България не. Ние продължаваме да вардим стабилността.
Преди около 3 седмици Народното събрание в пристъп на самостоятелно мислене, което му се случва относително рядко, състави комисия, която да проучи намесата на Русия и Турция във вътрешната политика на България. Както е обичаят у нас, министър-председателят се разпореди лично комисията да не работи. Което и стана.
По конституция Народното събрание е висшата институция в парламентарната република. По същество парламентът би трябвало да чертае политиката, а изпълнителната власт – тя затова е и изпълнителна – да я изпълнява.
Това би трябвало да означава, че народните представители следят какво се случва, знаят фактите и са способни да ги анализират. Затова и комисията за Русия и Турция имаше смисъл, но не толкова, за да се отправят обвинения към тези две страни, както се тълкуваше включително от самите депутати.
А да бъде място, където народните представители да събират информация и правят изводи. Да се види как ставащото около България и в Европа ще промени картината и у нас.
Вместо това – тишина. Снишаване, както обичаше да казва незабравимият и непражалимият Тодор Живков.
Преди чакахме да видим какво ще каже Съветският съюз, сега – Европейският. Нищо ново. Политиците ни не са мръднали и на сантиметър от Живковото време. И ни държат и нас в него.
Още от Георги Даскалов в Евроком