Search Suggestions
      събота, 14.06.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          ДНЕС ПОЧИТАМЕ ПАМЕТТА НА СВ. АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

          Андреевден е посветен на Свети Андрей, който е наречен още Първозвани, тъй като пръв е повикан от Исус Христос да последва новата вяра – християнската вяра.
          Както всеки един светийски празник Андреевден има две страни – християнска и народна стана.
          Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. Андрей е един от учениците на Йоан Кръстител. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа.
          По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.
          Апостол Андрей е обикалял дори нашите земи – по-точно бреговете на Черно море, тъй като е бил отправен да проповядва християнството край Черно море.
          Народната страна на този празник е свързана със зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, та слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят да се увеличава колкото с просено зърно.
          Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоят кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“.
          Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
          На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
          Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

          Андреевден е посветен на Свети Андрей, който е наречен още Първозвани, тъй като пръв е повикан от Исус Христос да последва новата вяра – християнската вяра.
          Както всеки един светийски празник Андреевден има две страни – християнска и народна стана.
          Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. Андрей е един от учениците на Йоан Кръстител. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа.
          По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.
          Апостол Андрей е обикалял дори нашите земи – по-точно бреговете на Черно море, тъй като е бил отправен да проповядва християнството край Черно море.
          Народната страна на този празник е свързана със зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, та слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят да се увеличава колкото с просено зърно.
          Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоят кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“.
          Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
          На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
          Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Деница Сачева: Никой не е проспал ситуацията с нелегалните домове за възрастни

          Никой не е проспал ситуацията с нелегалните домове за възрастни - институциите направиха координирани проверки вследствие на което се показаха всички тези репортажи. Това заяви...

          Израелският посланик у нас: Иран цели да убие възможно най-много цивилни

          Безразборните атаки на Иран към Израел не са насочени към военни цели, а са предприети с единствената цел да убият възможно най-много цивилни. Това...

          Лозари на протест: Ще забранят ли директната продажба на грозде от малки производители?

          Готви се забрана на продажбата на винено грозде. Това би довело до ситуацията, при която малките производители да бъдат длъжни да го препродават на...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions