Днес Съюзът на демократичните сили отбелязва 25 години от създаването си. СДС възниква на 7 декември 1989 година като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, целта на които е да бъде алтернатива на и да отхвърли комунистическия строй.
- Реклама -
На днешния ден преди 25 години за пръв председател на новосформираната коалиция е избран основателят ѝ Жельо Желев. СДС се регистрира като политическа партия през 1998 г., а голяма част от организациите, които до този момент я съставляват, прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов. В периода януари – март 1990 г. СДС участва в Кръглата маса, очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България. Сред нейните основните решения е свикването на велико народно събрание, което да изготви и гласува нова конституция на България. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май същата година е проведена първата национална конференция на СДС. Самите избори са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата БСП, като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран. В организацията настъпва сериозен разрив при гласуването на проекта за Конституцията на Република България в 7 велико народно събрание. 39 души от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект. Конституцията въпреки това е приета и влиза в сила. Следващите избори на 13 октомври 1991 г. са спечелени от СДС с малка разлика пред БСП. Съюзът съставя самостоятелно правителство начело с Филип Димитров, което е подкрепено в парламента от Движението за права и свободи. Димитров подава оставка на 28 ноември 1992 г. след неуспешен вот на доверие и СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото народно събрание.
Парламентарните избори през декември 1994 г. са спечелени от БСП с абсолютно мнозинство, а СДС получава 69 места в 240-местния парламент. На 30 април 1995 г. председател на СДС става Иван Костов. На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на Българската социалистическа партия да състави ново правителство след оставката на предишното с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент Петър Стоянов, който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи Николай Добрев, на когото е възложено да състави ново правителство. На 4 февруари Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство. Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски и са насрочени предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г. Оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълен мандат.
На конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 г., СДС променя своя статут
и се превръща в единна партия с изборни органи. Партиите в дотогавашната коалиция, които са 15 на брой, получават статута на присъдружни организации. Днес СДС е част от коалиционната формация Реформаторски блок, която участва в управлението на страната.
Днес Съюзът на демократичните сили отбелязва 25 години от създаването си. СДС възниква на 7 декември 1989 година като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, целта на които е да бъде алтернатива на и да отхвърли комунистическия строй.
- Реклама -
На днешния ден преди 25 години за пръв председател на новосформираната коалиция е избран основателят ѝ Жельо Желев. СДС се регистрира като политическа партия през 1998 г., а голяма част от организациите, които до този момент я съставляват, прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов. В периода януари – март 1990 г. СДС участва в Кръглата маса, очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България. Сред нейните основните решения е свикването на велико народно събрание, което да изготви и гласува нова конституция на България. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май същата година е проведена първата национална конференция на СДС. Самите избори са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата БСП, като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран. В организацията настъпва сериозен разрив при гласуването на проекта за Конституцията на Република България в 7 велико народно събрание. 39 души от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект. Конституцията въпреки това е приета и влиза в сила. Следващите избори на 13 октомври 1991 г. са спечелени от СДС с малка разлика пред БСП. Съюзът съставя самостоятелно правителство начело с Филип Димитров, което е подкрепено в парламента от Движението за права и свободи. Димитров подава оставка на 28 ноември 1992 г. след неуспешен вот на доверие и СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото народно събрание.
Парламентарните избори през декември 1994 г. са спечелени от БСП с абсолютно мнозинство, а СДС получава 69 места в 240-местния парламент. На 30 април 1995 г. председател на СДС става Иван Костов. На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на Българската социалистическа партия да състави ново правителство след оставката на предишното с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент Петър Стоянов, който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи Николай Добрев, на когото е възложено да състави ново правителство. На 4 февруари Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство. Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски и са насрочени предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г. Оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълен мандат.
На конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 г., СДС променя своя статут
и се превръща в единна партия с изборни органи. Партиите в дотогавашната коалиция, които са 15 на брой, получават статута на присъдружни организации. Днес СДС е част от коалиционната формация Реформаторски блок, която участва в управлението на страната.
