21 февруари е Международният ден на майчиния език. Днес ние почитаме българския език.
Родният език на даден човек е основата на неговата идентичност. Всеки човек е най-добър именно по своя първи език. Езикът е висша ценност, както за отделната личност, така и за човешката общност.
Нормирането на един език е процес, при който той се кодифицира, съставят се речници, въвежда се единен правопис, граматика, а в повечето случаи възниква и художествена литература. Предполага се, че хората стигат до съгласие да изградят един език-еталон, който всички се стремят да усвоят, макар в момента на създаването му този еталон да не е ро̀ден за никого.
Диалектът е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език), и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност.
Институтът по български език е съставил карта на диалектната делитба на българския език. Например можете да чуете един от представителите на балканските говори.
„Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете“, това пише Иван Вазов за нашия майчин език.
Гео Милев нарича Вазов „Патриархът на българската литература“. Зад това определение са крие гениалният народен поет и писател Иван Вазов. Човек на много епохи, който преживява Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България.
В Столичната библиотека говорихме с драматурга Мирела Иванова. Библиотеката отново е свързана със семейство на Вазови – Владимир Вазов, който е кмет на София, основава това свещено място, в което и до ден днешен се съхраняват хиляди томове литература.
Мирела Иванова е била 17 години уредник в къща-музей Иван Вазов в София. Тя смята, че Вазов възпитава любов към литературата у всеки, който се докосне до неговото творчество.
Иван Вазов е използвал е близо 100 000 думи в своето творчество, за сравнение можем да кажем, че в произведенията на Шекспир има 24 000 думи.
Вазов пише, че хармонията на родната реч пленява слуха чрез народните песни и крилатите стихове на поета.
Съвременният възпитател на любовта към крилатия стих може да се нарече проектът „Поетите“, който събира едни от най-известните актьори в България. Диана Алексиева е основоположник на идеята, тя смята, че всеки има нужда от хубави думи и изкуство, и точно затова „Поетите“ са пожънали такъв успех.
Поезията е красиво написано словосъчетание, но няма как да бъде оценено, ако слушателят не е грамотен.
На метър от така наречената „Камбоджа” – най-бедната част от квартал „Факултета“ се намира 75 ОУ „Тодор Каблешков“. Майчиният език на учениците там не е български, но от инициативата „Заедно в час“ са изпратили няколко учители, които са приели като мисия да дадат бъдеще на децата от квартала.
Антония Димитрова е била журналист, но в един момент е решила, че призванието й е да работи точно в това училище – сега е класен ръководител на 3-и клас.
Цветомир Маринов също е попаднал в 75 ОУ по програмата на „Заедно в час“, той е бил търговец, но сега се е посветил на прекрасни първокласници, както самият той ги нарича.
Въпреки полаганите на национално, европейско и международно равнище усилия за подобряване на защитата на техните основни права и задълбочаване на тяхната социална интеграция много роми все още се сблъскват с тежка бедност. Главна инициатива на училището е да полагат всички усилия да връщат ромските деца в клас.
75 ОУ „Тодор Каблешков“ е един от добрите примери. Но грамотността в България трябва да бъде следена на различни нива, не само в ромската общност.
Според изследване на PISA от 2018 г. 47% от младежите у нас нямат минимално ниво на четивна грамотност.
Институтът по български език на БАН е разработил и служба за езикови справки, чрез която може да се провери когато някой има съмнения в правопис или граматика.
Българският език е наследен от предците ни и ни свързва с нашите корени. Съхранил е народа ни през векове на тежки изпитания. Казано е, че дадено общество се разпада, когато изостави езика си. Нека славим имената на тези, които ни доказват и до днес, че нашият роден език е нашата най-голяма ценност.