Шарл Морис дьо Талейран e външният министър на Наполеон Бонапарт. В „Травнишка хроника“ Иво Андрич разказва за откриването на консулство в Босна, където е пратен Жан Давил. Давил дължи кариерата си на Талейран, който го забелязал от писанията му по вестниците от онова време.
Добил известна популярност, Давил остава в подножието на върховете и е запокитен във важен за Френската империя, но с варварски за един французин начин на живот.
Историята изобилства с примери на журналисти или просто пишещи хора, влезли в политиката и направили кариера.
Има и български примери. Радан Кънев, сега лидер на костовистите, преди няколко години беше адвокат и блогър. Писанията му в блога и изобщо в Интернет го направиха популярен; той се изкачи на върха в ДСБ почти без да е минавал по партийната стълбица.
Г-н Кънев поддържа блога си („Записки на реформиста“) от 2006 година и за разлика от повечето си колеги политици го пълни сам.
В понеделник написа: „Властта краде вътре в страната… От десетилетия, работа в държавния апарат, държавните и общински фирми, образованието, науката, здравеопазването, все по-рядко се получава по лични заслуги, а все по-често – по партийна вярност (правописът запазен).
И още: „…структурите на властта са вече обърнати не към нуждите на гражданите, а към интересите на трите “системни” (по Цветан Цветанов) партии – БСП, ДПС и ГЕРБ… Моделът отхвърли личните заслуги, усилия, образование и труд…“.
И накрая – “политическата машина”, която се интересува само от избори. И подчинява на изборния резултат всичко – назначения, обществени поръчки, европейски пари. Машината, заради която работим и плащаме данъци не за доброто на семействата си, а за благото на управниците си“.
Това, което пише господин Кънев, е абсолютно вярно: държавната машина е овладяна и впрегната, за да въпроизвежда властта на шепа – не повече от 10-15 000 – пладнешки, диви балкански, отчаяни хайдуци.
Свобода Бъчварова пише на едно място за природата на нацисткия режим. Отначало, казва тя, те имат нужда от пари, с които им услужват националноотговорни капиталисти. След това те взимат властта и почват да се самофинансират.
Понеже вече държавата е тяхна.
Таня Дончева, друга видна дисидентка, потвърждава: „Всеки бизнес, който е идентифициран с нещо различно от ГЕРБ, бива смазан до фалит, а назначенията в държавната администрация, включително на чистачките и на куриерите, са свързани с намеса на депутати на ГЕРБ“.
Политически това е трудно, почти невъзможно до бъде съборено.
Въпросът е прост: след като тези хора разбират какво става, след като повечето сме против и сме съгласни, че не може така…
Защо става, по дяволите?
