Тъжна вест дойде за българското изобразително изкуство днес – напусна ни грандамата на българската живопис Мария Столарова. Именитата художничка, която на 1 октомври щеше да навърши 91 години, е издъхнала в нощта срещу Кръстовден. Смъртта е настъпила в съня й, тихо и неусетно – така, както си отиват щастливите и праведни хора, казват близките на Столарова.
Художничката е родена през 1925 г. във Варна, но израства в София. Завършва „Живопис“ в Художествената академия при Дечко Узунов през 1949 г. Столарова е сред първите творци у нас, които се насочват към индустриалния пейзаж. Тя обикаля заводите в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток, водейки със себе си и сина си. Мария създава серия от творби, които впечатляват с простота и монолитност. Но студеният колорит в картините й стряска стожерите на соцреализма. „Нейното творчество изпреварва времето – заради което не е била сурово наказвана, нито са й сваляли изложби, както се е случвало с други колеги. Но пък държавата не винаги е откупувала картините, а тогава това си е било негласна наказателна мярка“, разказва синът й Стефан. В портретите си художничката също търси вътрешното състояние на модела, което умело комбинира с физическата прилика. До голяма степен нейните картини с цветя също са наричани „портрети“, тъй като в тях тя намира вътрешна хармония и музика във всяко от тях. „Ако художникът не работи много, и техниката ще му е несъвършена“, е творческото кредо на Столарова. След дипломирането си в Академията тя работи като художествен редактор във вестник „Септемврийче“ и издателство „Народна просвета“. От 1962 до 1964 г. ръководи ателие „Бижутерия“ към Творческия фонд на СБХ, а от 1970 до 1973-а е в ЦНСМ.
Има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в наши експозиции в Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага.
Носителка е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и званието „Заслужил художник“. 40 години Мария Столарова е съпруга на Камен Калчев. Когато се запознават, писателят е вдовец с 4-годишна дъщеря, а тя се разделя с един от най-нежните художници, Найден Петков, който е голямата й и първа любов. Когато художникът е мобилизиран и се бие в Унгария, засипва Мария с лавина от писма – поетични, романтични, с рисунки. А тя пази цялата кореспонденция от тези шест години любов, докато не среща Калчев. Сватбата на утвърдения вече писател и студентката в IV курс е през 1948-а. Кумове са им Павел Вежинов и Бойка Вапцарова, които живеят заедно по това време. След смъртта на Калчев през 1988 г., Мария намира сили да продължи творчеството си в живописта и дизайна – винаги елегантна, винаги изискана и във форма. Неслучайно на младини е шампион по фигурно пързаляне, има медал за 100 м гладко бягане и за 100 м с препятствия. През ноември миналата година грандамата на българската живопис чества 90-ия си юбилей с грандиозна експозиция на „Шипка“ 6 с 60 творби – както добре познати, така и напълно неизвестни нейни картини от 50-те години на ХХ век.
Поклон пред паметта й!