Честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот, в семейство на средно заможен търговец. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.
Иван Вазов учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание – писателството – дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“. В прозата започва с мемоарите „Неотдавна“ (1881) и продължава с „Повести и разкази в три тома“ (1891-1893). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове – сред тях повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, комедиите „Службогонци“, „Вестникар ли?“, пътеписи „Великата Рилска пустиня“. Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца. Участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 година.
- Реклама -
Честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот, в семейство на средно заможен търговец. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.
Иван Вазов учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание – писателството – дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“. В прозата започва с мемоарите „Неотдавна“ (1881) и продължава с „Повести и разкази в три тома“ (1891-1893). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове – сред тях повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, комедиите „Службогонци“, „Вестникар ли?“, пътеписи „Великата Рилска пустиня“. Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца. Участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 година.
- Реклама -
