Българската православна църква почита празника Неделя Сиропустна, по известна като Сирни Заговезни или Прошка. По традиция на този ден близки и познати си искат и дават прошка за провиненията през изминалата година. Според народните традиции, вечерта на трапезата се събира цялото семейство, за да заговеят с млечни храни. Днес е и последният ден, в който са разрешени млечни продукти и яйца, тъй като от утре започва Великия пост.
Празникът се мени всяка година. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и седмица след Месни Заговезни.
На днешния ден трапезата е с обреден характер. На нея трябва да присъстват баница със сирене, питка, варени яйца, риба и бяла халва с ядки. По-младите взимат прошка от по-старите, децата от родителите, а младоженците от кумовете. Младите целуват ръката на по-възрастния и изричат: „Прощавай, мамо, тате ..“, а задължителният отговор е „Господ да прощава, простен да си!“. По традиция по-възрастният не може да иска прошка от по-младия.
След вечерята се извършва и т.нар. обичай „хамкане“. Най-възрастният член на семейството завързва на червен конец парче халва, сварено яйце или сирене и започва да го върти в кръг. През това време децата са седнали и се опитват да хванат с уста люлеещото се парченце. Който го хване ще бъде здрав през цялата година.
В различинтие краища на страната се извършват различни обичаи и обреди. Най-характерен е обичаят със запалването на празнични огньове, известни още като Сирнишки огньове. Ергени и момчета палят огъня, като за целта се използват слама от царевица и кори от черешово дърво. След това всички присъстващи прескачат огъня.
Сирни Заговезни е свързан и с кукерските игри. Мъжете се маскират и се обличат с кожи, накичени със звънци. Те обикалят домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата задължително присъства водач и т. нар. „кукерска булка“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи, държащ в ръцете си парцалено бебе.
Разпространен е и обичаят „оратници“. Чрез него се прогонват бълхите от къщата. Популярен е и обичаят „хвърляне на стрели“. В него всеки ерген изстрелва с лък запалена стрела в двора на момичето, което харесва. Обичаят продължава до ранните часове на следващия ден. Семейството на момичето стои будно, за да гаси пламъците, а девойката събира стрелите. Която мома има най-много стрели в двора си, става най-харесвана и най-лична.
На днешния ден във всеки храм се припомнят думите на Христос: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“
Не забравяйте днес да простите на близките си.
ИСКАМЕ И ДАВАМЕ ПРОШКА
Българската православна църква почита празника Неделя Сиропустна, по известна като Сирни Заговезни или Прошка. По традиция на този ден близки и познати си искат и дават прошка за провиненията през изминалата година. Според народните традиции, вечерта на трапезата се събира цялото семейство, за да заговеят с млечни храни. Днес е и последният ден, в който са разрешени млечни продукти и яйца, тъй като от утре започва Великия пост.
Празникът се мени всяка година. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и седмица след Месни Заговезни.
На днешния ден трапезата е с обреден характер. На нея трябва да присъстват баница със сирене, питка, варени яйца, риба и бяла халва с ядки. По-младите взимат прошка от по-старите, децата от родителите, а младоженците от кумовете. Младите целуват ръката на по-възрастния и изричат: „Прощавай, мамо, тате ..“, а задължителният отговор е „Господ да прощава, простен да си!“. По традиция по-възрастният не може да иска прошка от по-младия.
След вечерята се извършва и т.нар. обичай „хамкане“. Най-възрастният член на семейството завързва на червен конец парче халва, сварено яйце или сирене и започва да го върти в кръг. През това време децата са седнали и се опитват да хванат с уста люлеещото се парченце. Който го хване ще бъде здрав през цялата година.
В различинтие краища на страната се извършват различни обичаи и обреди. Най-характерен е обичаят със запалването на празнични огньове, известни още като Сирнишки огньове. Ергени и момчета палят огъня, като за целта се използват слама от царевица и кори от черешово дърво. След това всички присъстващи прескачат огъня.
Сирни Заговезни е свързан и с кукерските игри. Мъжете се маскират и се обличат с кожи, накичени със звънци. Те обикалят домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата задължително присъства водач и т. нар. „кукерска булка“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи, държащ в ръцете си парцалено бебе.
Разпространен е и обичаят „оратници“. Чрез него се прогонват бълхите от къщата. Популярен е и обичаят „хвърляне на стрели“. В него всеки ерген изстрелва с лък запалена стрела в двора на момичето, което харесва. Обичаят продължава до ранните часове на следващия ден. Семейството на момичето стои будно, за да гаси пламъците, а девойката събира стрелите. Която мома има най-много стрели в двора си, става най-харесвана и най-лична.
На днешния ден във всеки храм се припомнят думите на Христос: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“
Не забравяйте днес да простите на близките си.