Сезон 2013-2014 в Шамионската лига премина под знака на Реал Мадрид. Най-успешният отбор на 20-и век не успя да стане шампион на Испания, но това не му попречи да се поздрави с титлата в Шампионската лига.
Кралският клуб попадна в група Б, заедно с отборите на Галатасарай, Ювентус и Копенхаген. След пет победи и едно равенство като гост на Ювентус, Реал спечели първото място и безпроблемно продължи на осминафиналите. Там съперник на белите бе Шалке, който бе разбит в два мача – 6:1 като гост в първия мач и 3:1 у дома. На четвъртфинала Реал победи друг немски отбор – Борусия Дортмунд. 3-0 в първата четвъртфинална среща от турнира. Двубоят се изигра на стадион „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид. Гарет Бейл откри резултата още в 3-ата минута. Той се измъкна от защитата на Борусия при първата по-сериозна опасност пред вратата на гостите и вкара гол. В 27-ата минута Иско с техничен удар от границата на наказателното поле удвои преднината на домакините. Силни прояви на вратата на Борусия имаше вратарят Вайденфелер. Той отрази опасни удари на Кристиано Роналдо и Бейл. След почивката отборът на Борусия опита да стигне поне до гол, като пропуски направи Обамаянг. В 57-ата минута Кристиано Роналдо вкара трети гол за Реал, за 3:0. Португалецът вкара 14-ия си гол в турнира за сезона. На реванша в Дортмунд, на 8-и април обаче предстоеше тежък мач за белите. Борусия поведе с два гола още през първото полувреме, съответно в 24-ата и 37-ата минута. Точен за жълто-черните бе Марко Ройс. До края на мача Борусия продължаваше с неспирни атаки, но и късметът този път бе на страната на Реал, който излезе краен победител с общ резултат 3:2. Стигаме до полуфинала, където бъдещият европейски шампиотн Реал срещна настоящия носител на трофея в този момент Байерн Мюнхен. В първия мач на 23-и април, Реал победи баварците с минималното 1:0 с гол на Карим Бензема. Бензема реализира в 19-ата минута, след пас на Фабио Коентрао. Така всичко остана да се решава в срещата-реванш в Мюнхен, където Байерн почти винаги печели срещу своите съперници. Двубоят на 29-и април се очакваше със затаен дъх от феновете и на двата отбора. Въпреки очакванията за голяма интрига на препълнения Алианц Арена в Мюнхен, Реал съсипа домакините с 4-0. Така с общ резултат 5:0 испанският тим се класира за финала на Шампионската лига. Заради загубата баварците не можаха да станат първия тим, защитил трофея си, а Кралският клуб се беше устремил към своята десета купа на Европа. Серхио Рамос вкара два бързи гола в 16-ата и 20-ата минута, а Кристиано Роналдо добави още един в 34-ата за най-унизителния резултат в европейските турнири, записван от немската машина. Като за капак Кристиано Роналдо вкара още един за крайното 4:0 от пряк свободен удар в последната минута.
Така Роналдо стана абсолютен рекордьор със 16 гола в Шампионската лига до момента. На 24-и май погледите на всички зрители се бяха насочили към големия финал – Реал – Атлетико Мадрид.
Ето и пътят на Атлетико до големия финал.
Дюшекчиите, които станаха шампиони на Испания, пападнаха в група G, заедно с отборите на Зенит, Порто и Аустрия Виена. След пет победи и едно равенство като гост на Зенит, Атлетико стигна безпроблемно до първото място в своята група. На осминафинала Атлетико се изправи срещу бившето величие Милан и го отстрани след две победи – 1:0 като гост и 4:1 у дома. Момчетата на Диего Симеоне продължиха с добрия футбол и на четвъртфиналите, където бе отстранен един от фаворите за трофея Барселона. След равенство 1:1 на Ноу Камп, на Винсенте Калдерон дюшекчиите стигнаха до победата с 1:0 с попадение на Коке още в петата минута.
На полуфинала съперник на испанския шампион бе английският Челси. След равенство 0:0 в Мадрид, шансовете на Челси, като че ли бяха по-големи преди реванша в Лондон. Още повече, че на реванша още в 36-ата минута Фернандо Торес изведе домакините напред, които започнаха да мечтаят за участие на финала. Не така обаче мислеха момчетата на Диего Симеоне. Адриан Лопес в самия край на първото полувреме изравни 1:1. В 61-ата минута Диего Коста направи резултата 2:1 в полза на гостите от Мадрид. В 72-ата минута Арда Туран окончателно сложи точка на спора и класира Атлетико за големия финал срещу Реал Мадрид.
Финалът на Шампионската лига се игра на Ещадио Да Луж в Лисабон. В началото на двубоя Реал владееше инициативата и държеше топката пред наказателното поле на Атлетико, но в седмата минута “дюшекчиите” организираха първа интересна атака, и малко не достигна на Диего Коща да засече с глава топката в пеналта. В 36-та минута, след невероятна грешка на Икер Касияс Диего Годин откри резултата в полза на Аотлетико.
Пет минути по-късно и Адриан опита с глава да застраши вратата на Реал, но ударът му мина над напречната греда. Точно преди да започне да тече последната минута от добавените пет към редовните 90, Лука Модрич центрира от корнер, и Рамос с глава засече във вратата на Атлетико, като така доведе мача до продължения. В 110-ата минута „Реал“ постигна пълен обрат. Анхел ди Мария направи впечатляващ пробив отляво, като премина през двама защитници на „Атлетико“ и стреля по земя, но Куртоа изби с крак. Топката се вдигна и Бейл с глава я насочи в празната врата. Резервата Марсело отбеляза за 3:1 в 117-ата минута. Тогава ясно се видя, че физическите сили на играчите на „Атлетико“ са свършили след тежкия сезон. Секунди преди края Роналдо вкара от дузпа за 4:1. Това бе 17-ият гол на португалеца в Шампионската лига през сезона, което е рекорд. Така Реал (Мадрид) стана шампион на Европа за десети път, а милионите фенове на тима продължават да се увеличават пропорционално на успехите на отбора, като дори нашата колежка Виктория Младенова стана един от най-ревностните привърженици на отблора и на два пъти посети Мадрид, заради кралете.
Във втория по сила турнир на Стария континент – Лига Европа до последно не бе ясно кой ще спечели трофея. Отборите на Ювентус, Валенсия, Бенфика и Порто бяха фаворити за отличието, но в крайна сметка с трофея се поздрави коравият тим на Севиля, не без помощта на проклятието на унгареца Бела Гудамн, но да не бързаме, всичко по реда си. Дългият и трънлив път на отбора от стадион „Санчес Писхуан“ започна с група H и отборите на Слован Либерец, Фрайбург и Ещорил. Тимът на Севиля завърши на първо място с актив от 3 победи и три равенства, като и двата мача със Слован Либерец завършиха без победител. На шеснайсетинафиналите Севиля отстрани словенския Марибор след равенство 2:2 като гост и победа с 2:1 у дома. Много любопитен и драматичен бе осминафинала срещу градския съперник Бетис. Първо Севиля загуби с 0:2 на собствения си стадион Санчес Писхуан. На реванша на Бенито Виля-Марин Севиля стигна до успех със същия резултат 2:0 и така вкара мачът в продължения. Така след дузпи и един отличен вратар, Севиля победи с 4:2 и се класира за четвъртфиналите. Там съперник на испанците бе Порто. На 3-и април португалците записаха домакинска победа с 1:0 в първата четвъртфинална среща. Елиаким Мангала в 31-ата минута вкара гола за Порто след асистенция на Рикардо Куарешма. Отборът на Порто завърши мача с десет души, след като в 87-ата минута Фернандо набързо си изкара два жълти картона. На реванша обаче „Севиля“ разби „Порто“ с 4:1 и го елиминира с общ резултат 4:2. Андалусците установиха натиск още в самото начало и в 5-ата минута поведоха с гол на Иван Ракитич от дузпа. В 26-ата минута севилци стигнаха и до нов гол на Витоло, който се разписа за 2:0. Испанският тим си реши мача три минути по-късно, когато Карлос Бака вкара за класическото 3:0. В 79-ата минута влезлият като резерва Кевин Гамейро покачи на 4:0. „Драконите” все пак стигнаха до почетно попадение в добавеното време, когато Рикардо Куарешма не остави шансове на Бето и със страхотен шут оформи крайното 4:1. На полуфинала Севиля взе добра преднина срещу Валенсия с 2:0 като домакин. На реванша обаче Валенсия бе на малка крачка да сътвори поредния си впечатляващ обрат в Лига Европа и да играе на финала на турнира. „Прилепите“ бяха на минута от класиране в спора за трофея в битката със Севиля, но в края останаха разплакани. Момчетата на Хуан Антонио Пици победиха с 3:1. Голът за Севиля бе дело на Стефан Мбиа в 94-ата минута, което потопи в скръб всички на „Местая“. Това се оказа и най-сладката загуба за Севиля, защото се оказа достатъчна за достигането до финала. В заключителната среща Севиля се изправи срещу Бенфика. Битката между Бенфика и Севиля бе предшествана от спомените за проклятието на Бела Гутман.
Преди половин век треньорът на португалския гранд Бела Гутман проклина отбора да не спечели европейска тила в следващите 100 години. Колкото и тогава да не се вярва на никого, клетвата проработва. Бенфика регистрира цели седем загубени финала в Европа – пет за купата на шампионите и два в купата на УЕФА или Лига Европа. През 2012-а Бенфика отново загуби финал – този път срещу Челси, отново за трофея на Лига Европа. Как обаче се стига до проклятието, което както знаем е заради несъгласието на ръководството на клуба да увеличи заплата на треньора. Бела Гутман е роден на 27 януари 1899 година, в Будапеща. Някогашният център халф има забележителна треньорска кариера, в която води над 20 отбора. През 1959 година унгарецът поема Бенфика. В Лисабон Гутман постига най-големите си успехи. Основна роля затова има Еузебио. Именно наставникът се смята за откривателя на таланта на легендата след случайна среща между двамата в бръснарница. Бенфика печели КЕШ с 3:2 над Барселона на финала през 1961. Година по-късно Орлите от Лисабон повтарят успеха. Те бият 5:3 Реал (Мадрид), макар че изостават с 0:2 и 2:3. След последния сигнал на финала в Амстердам през 1962 Пушкаш, който бележи хеттрик за Реал, връчва фланелката си на младия Еузебио.
В онзи момент изглежда, че Бенфика ще господства на Стария континент така, както го прави Реал през 50-те години. Скоро обаче се намесват парите. Гутман се явява пред шефовете на Бенфика, за да намекне, че биха могли да му отпуснат премия. Ръководството отвръща, че договорът му не предвижда такава. Той не издържа това и напуска. На сбогуване Гутман изрича фразата: „Аз си тръгвам, но през следващите сто години Бенфика няма да спечели трофей от Европа. Дали проклятието ще тежи отново над главите на „орлите“, предстоеше да разберем на финала срещу Севиля. Срещата започна с териториално предимство за Бенфика. В 25-ата минута обаче треньорът на португалците Жорже Жесуш бе принуден да направи смяна, като на мястото на контузилия се Сулеймани в игра влезе Андре Алмейда. До края на полувремето тимът от Лисабон владееше повече топката, но Севиля създаваше по-опасните положения и пропуски направиха Алберто Морено и Карлос Бака. Последваха опасни атаки на Бенфика и пропуски на Николас Гайтан, Родриго и Макси Перейра. През втората част португалският гранд натисна и създаде повече голови положения, но така и не успя да отбележи гол. Веднага след почивката в рамките на по-малко от минута Бенфика имаше две стопроцентови възможности за гол, но Лима и Родриго не успяха да се разпишат, след като ударите им бяха блокирани. В 60-ата минута Родриго стреля, а топката срещна ръката на бранител на Севиля в наказателното поле, но съдията Феликс Брих не посочи бялата точка. В 84-ата минута Лима беше на път да се реваншира за всичките си пропуски с прекрасен прехвърлящ удар извън наказателното поле, но Бето спаси. Така до края на редовното време нулевото изражение се запази. В продълженията отборите играха предпазливо с оглед и на изчерпаните си сили, а Севиля имаше две положения за гол, пропилени от Карлос Бака и Кевин Гамейро. При дузпите, които се изпълняваха пред вратата, зад която бяха феновете на Севиля, андалусци бяха по-точни и реализираха при всичките си опити от бялата точка. За Бенфика решаващи пропуски направиха влезлият като резерва Оскар Кардосо и Родриго, чийто удари бяха уловени от вратаря Бето. Така Севиля с 4:2 след дузпи Севиля спечели за трети път в своята история след 2006 и 2007 година трофея от турнира, който е наследник на УЕФА Къп. Бенфика пък загуби осми пореден финал в евротурнирите и проклятието на бившия треньор на „орлите” Бела Гутман продължава вече 52 години. С третия си трофий в своята история Севиля се изравни по този показател с Ювентус, Интер и Ливърпул.
