“Илия Минев е най-дълго лежалия в затвора политически затворник по време на комунистическия режим. Той е известен с неговия прякор Непреклонния. Много пъти са се опитали да го пречупят вътре, но той е устоял на всички тези неща.“ -разказа председателят на Движение демократично действие Стефан Иванов и допълни:
„На днешния ден преди точно 30 години, забележете 1988-ма година, януари, което ще рече почти две години преди падането на режима е учредено това Независимо дружество за правата на човека, която е първата неправителствена организация, практически опозиционна на комунистическия режим.“
Противно на очакванията обаче новият демократичен режим не носи признание на бившия политически затворник, лежал зад решетките по-дълго дори от Нелсън Мандела.
„Той е отхвърлен от новата демократична общност в България. Опитват се дори да направят преврат в собственото му Независимо дружество за защита правата на човека.“-разказа още Иванов
Историята разказва допълва останалото. Година преди смъртта му, през януари 1999 г. осем партии и движения внасят при тогавашния президент Петър Стоянов предложение да бъде награден с орден „Мадарски конник“ за заслуги към България, но то остава без резултат.
Илия Минев умира на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември, като на погребението му се появяват високопоставени представители на управляващия тогава СДС, но са освиркани. С днешна дата остават двата изградени негови паметника в Септември и София и онова, което с което ще го помнят съратниците му.
“За нас бай Илия е символ на тази българска непримиримост, която се надявам, че сме запазили и чрез която се надявам да довършим неговото дело.“- сподели Георги Георгиев -председател на сдружение „боец“, който също присъстваше на отбелязването на годишнината.